Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

На копелетата не им трябваше много време, за да преценят, че американците държат най-силната ръка. Защо? Защото всичките пари бяха при тях и за разлика от британците не бяха стиснати. — Той се изкикоти. — Но така действат американците, нали?

Без да чака очевидния отговор на въпроса, той заора по-дълбоко.

— И така, Черният легион се сприятели с американската разузнавателна машина. Преди всичко не беше трудно да убедят янките, че никога не са били нацисти, че единствената им цел е била да се борят против Сталин. И това беше вярно донякъде, но след войната си бяха поставили други цели. В края на краищата те бяха мюсюлмани, никога не са се чувствали добре в западното общество. Искаха да градят бъдещето и като много други метежници създадоха своята мощна база с американски долари.

Той хвърли бегъл поглед на Борн.

— Ти си американец, нещастно копеле. Никоя от тези съвременни терористични мрежи нямаше да съществува без подкрепата на вашата държава. Това е то, шибана ирония.

За известно време той се отплесна в мърморене и вмъкна песен, чиито стихове бяха толкова меланхолични, че от влажните му очи бликнаха сълзи.

— Хер Пелц — каза Борн, като се опитваше пак да насочи вниманието на стареца. — Говорехте за Черния легион.

— Наричай ме Виргил — каза Пелц и кимна, докато се връщаше от импулсивното си бягство. — Точно така, кръщелното ми име е Виргил и за теб, американецо, ще вдигна фенера си достатъчно високо, за да хвърля светлина върху тези копелета, които съсипаха живота ми. Защо не? Намирам се в такъв етап от живота си, когато трябва да разкажа на някого и това спокойно може да си ти.

— Те са отзад — каза Бев на Дрю Дейвис. — И двамата. — Жена на около петдесет и пет години, доста пълна и съобразителна, тя беше каубоят на момичетата от „Пантофката“, както шеговито наричаше себе си — отчасти поддържаше строга дисциплина, отчасти им беше като бавачка.

— Интересуват се главно от генерала — каза Дейвис. — Така ли е, Кики?

Кики кимна. Тя беше плътно заобиколена от Сорая и Дерон и всички бяха се скупчили в тесния офис на Дейвис, които беше нагоре по стъпала над основното помещение. Ритмите на баса и барабаните туптяха в стените като юмруци на разгневени великани. Стаята приличаше на мансарда или таванска стая, без прозорци, а стените й бяха като в машина на времето, облепени със снимки на Дрю Дейвис с Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела, четирима различни американски президенти, множество холивудски звезди, различни сановници на ООН и посланици от буквално всички африкански държави. Имаше и няколко обикновени снимки на Дрю, прегърнал малката Кики в резервата „Масаи Мара“. Кики изглеждаше така, сякаш се готви да стане кралица.

След разговора си с Роб Бат на паркинга Сорая се върна на масата и осведоми Кики и Дерон за своя план. Шумът от групата на сцената правеше подслушването невъзможно, дори от човек на съседната маса. Заради дългогодишното й приятелство с Дрю Дейвис от Кики зависеше да даде искрата, която щеше да запали фитила. Тя го направи и сега бяха на среща в офиса на Дрю Дейвис.

— Дори само за да размишлявам върху това, което искате, трябва да ми гарантирате защита от съдебно преследване — каза Дрю Дейвис на Сорая. — Освен това не намесвайте имената ни, освен ако не искате да ме съсипете — а вие не искате, — както да съсипете и половината дошли на власт чрез избори политици в района.

— Имате думата ми — отвърна Сорая. — Искаме тези двамата, това е всичко.

Дрю Дейвис хвърли поглед на Кики, която отговори с почти недоловимо кимване.

Тогава Дейвис се обърна към Бев.

— Ето какво може да направите и какво не можете — каза Бев, като реагира на знака от шефа си. — Няма да позволя да влезе в ранчото ми никой, който не е там по основателна причина — тоест или е клиент, или момиче на работа. Така че няма да стане просто да се вмъкнете там. Направя ли това, утре вече няма да имаме никакъв бизнес.

Тя дори не поглеждаше към Дрю Дейвис, но Сорая го видя как кимна одобрително и сърцето й се сви. Всичко зависеше от това да получат достъп до генерала, докато беше в разгара на своята лудория. После й хрумна нещо.

— Аз ще вляза вътре като едно от момичетата — каза Сорая.

— Не, няма — Отвърна Дерон. — Позната си и на генерала, й на Фиър. Само да те зърнат и ще се изпарят.

— Мен не ме познават.

Всички обърнаха глави и се втренчиха в Кики.

— Категорично не — каза Дерон.

— По-леко, де — отвърна Кики през смях. — Няма да правя нищо. Просто ми трябва достъп. — Тя започна да имитира как снима. После се обърна към Бев. — Как мога да вляза в личната стая на генерала?