Беше наясно, че ненаситните очи на Кузин го пронизват червени като леярните на Нижни Тагил, и тогава усети дулото на пистолет в тила си. Знаеше, че шофьорът стои зад него без съмнение по заповед на Кузин.
— Направи го — меко каза Кузин. — Защото така или иначе в следващите десет секунди някой ще стреля със своя пистолет.
Аркадин насочи лугера. Пукотът от изстрела отекваше отново и отново в дълбоката, страшна гора, а момичето се подхлъзна на листата и падна в ямата с приятелката си.
Звукът от щракването на затвора в карабината „Маузер К98“ калибър осем милиметра проехтя в противовъздушния бункер на Дахау. Но това беше всичко.
— По дяволите! — изръмжа Стария Пелц. — Забравих да я заредя!
Петра извади пистолета си, насочи го във въздуха и натисна спусъка. Резултатът беше същият както и при пушката и Стария Пелц я свали.
— Гадост! — каза той, явно отвратен.
Тогава тя се приближи до него.
— Хер Пелц, както казах, името ми е Петра. Помните ли ме?
Старецът спря да мърмори и внимателно се взря в нея.
— Наистина ужасно приличаш на една Петра-Александра, която познавах някога.
— Петра-Александра. — Тя се засмя и го целуна по бузата — Да, да, това съм аз!
Той леко се отдръпна и сложи ръка на бузата си, където Петра беше допряла устните си. Скептично настроен, той погледна покрай нея към Борн.
— Какво е това нацистко копеле? Той ли те принуди да дойдеш тук? — Ръцете му се свиха в юмруци. — Сега ще му ударя два шамара!
— Не, хер Пелц, той е мой приятел. Руснак е. — Тя спомена името, което Борн й беше казал и стоеше на паспорта, осигурен от Борис Карпов.
— В моята книга руснаците не са по-добри от нацистите — раздразнено каза старецът.
— Всъщност съм американец, който пътува с руски паспорт — каза Борн първо на английски, после на немски.
— Говориш английски много добре за руснак — каза Стария Пелц на перфектен английски. После се засмя, като показа своите пожълтели от времето и тютюна зъби. В присъствието на американец той, изглежда, се оживи, сякаш излизаше от дългогодишна дрямка. Такъв беше той — заек, изваден от шапка, който пак щеше да се оттегли в сенките. Не беше луд, просто живееше и в скучното настояще, и в яркото минало. — Присъединих се към американците, когато ни освободиха от тиранията — гордо продължи той. — По мое време им помогнах да изкоренят нацистите и нацистките симпатизанти, които се преструваха на добри германци. — Той изплю последните думи, сякаш не можеше да ги понася в устата си.
— Тогава какво правите тук? — попита Борн. — Нямате ли дом, където да отидете?
— Разбира се, че имам — млясна с устни Стария Пелц, сякаш можеше да вкуси от живота си на младини. — Всъщност имам много хубава къща в Дахау. Синьо-бяла, с цветя около дървената ограда. Отзад има черешово дърво, което разперва криле напролет. Къщата е дадена под наем на приятна млада двойка с две енергични деца. Пращат чека за наема като по часовник на племенника ми в Лайпциг. Той е влиятелен адвокат, да знаете.
— Хер Пелц, не разбирам — каза Петра. — Защо не си отидете у дома? Това не е място за живеене.
— Бункерът е здравната ми осигуровка. — Старецът хитро й намигна. — Имаш ли представа какво ще стане с мен, ако се върна в къщата си? Ще ме отвлекат през нощта и повече никой няма да ме види.
— Кой ще ви отвлече? — попита Борн.
Пелц, изглежда, обмисляше отговора си, сякаш трябваше да си спомни текста от книга, която беше чел в гимназията.
— Казах ти, че бях ловец на нацисти, и то страшно добър. В онези дни живеех като крал или, ако съм честен, като херцог. Както и да е, то беше преди да стана самонадеян и да сгреша. Реших да тръгна след Черния легион и точно това мое невъздържано решение ме провали. Заради тях изгубих всичко, дори доверието на американците, които по онова време се нуждаеха от онези проклетници повече, отколкото от мен.
Черният легион ме изрита в канавката като някакъв боклук, като краставо куче. Оттам можех само да допълзя тук, в недрата на земята.
— Дойдох тук, за да говоря с вас тъкмо за Черния легион — каза Борн. — И аз съм ловец. Черният легион вече не е нацистка организация. Превърнали са се в мюсюлманска терористична мрежа.
Стария Пелц потри посивялата си набола брада.
— Щях да кажа, че съм изненадан, но не съм. Тези копелета знаеха как да изиграят всички карти във всички ръце — на германците, на англичаните и най-вече на американците. Играеха си с всички след войната. Всяка западна разузнавателна служба наливаше пари в тях. На всичките слюнки им потичаха при мисълта, че ще имат внедрени шпиони зад желязната завеса.
Читать дальше