Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Тя поклати глава.

По време на полета на „Луфтханза“ от Истанбул за Мюнхен той седеше рамо до рамо с нея и се чудеше на себе си какво, по дяволите, прави. Тя му беше дала всичката информация, която той можеше да измъкне от нея. Плановете бяха у него. Намираше се на последния етап от своята мисия. Само оставаше да предаде плановете на Икупов, да намери Кирш и да го убеди да заведе Аркадин до края на мрежата. Детска игра.

Което поставяше въпроса какво да прави с Девра. Вече се беше отказал да я убива, както беше убил Марлийн и толкова други хора. Това беше свършен факт, фиксирано положение, огледано детайлно в ума му, диамант, който само трябваше да се полира, за да заблести. Както седеше в самолета, чу бързия изстрел от пистолета, върху тялото й нападаха листа и я покриха като с одеяло.

Девра, която седеше откъм пътеката, стана и тръгна към тоалетните. Аркадин затвори очи и се пренесе в мрачното зловоние на Нижни Тагил. Видя мъжете с изронени зъби и размазани татуировки, преждевременно състарените жени, прегърбени, лочещи домашна водка от пластмасови бутилки за газирана вода, хлътналите очи на момичетата, лишени от бъдеще. И тогава — масов гроб…

Рязко отвори очи. Беше му трудно да диша. Като се повдигна на крака, той последва Девра. Беше последна от чакащите пътници. Вратата хармоника отдясно се отвори, бързо излезе по-възрастна жена и се промъкна край Девра, после покрай Аркадин. Девра влезе в тоалетната, затвори вратата и я заключи. Знакът ЗАЕТО светна.

Аркадин отиде до вратата и постоя известно време пред нея. После леко почука.

— Един момент — достигна до него гласът й.

Като допря глава на вратата, той каза:

— Девра, аз съм. — И след малко добави: — Отвори вратата.

Миг по-късно вратата се нагъна. Девра застана пред него.

— Искам да вляза — каза той.

Очите им се срещнаха за няколко секунди, докато всеки се опитваше да отгатне намерението на другия.

Тогава тя се облегна на малката мивка, Аркадин пристъпи вътре, с известно затруднение затвори вратата зад себе си и завъртя ключалката.

— Това е шедьовър — каза Гюнтер Мюлер. — Гарантирам.

Той и Мойра носеха предпазни каски, докато минаваха през поредицата полуавтоматизирани работни помещения на завода за стоманени конструкции „Калер“. Там се произвеждаше свързващото звено, което щеше да приема танкерите с втечнен природен газ, щом навлезеха в терминала на „Некст Джен“ в Лонг Бийч.

Мюлер, ръководителят на екипа, който изпълняваше проекта за свързващото звено на „Некст Джен“, беше старши вицепрезидент на „Калер“. Той беше дребен човек, облечен безукорно в костюм с консервативна кройка от три части, с десен на бели райета, луксозни обувки и вратовръзка в черно и златисто — цветовете на Мюнхен от времето на Свещената Римска империя. Кожата му беше яркорозова, сякаш току-що беше почистил лицето си на пара, а косата — гъста и кестенява, побеляваща по слепоочията. Говореше бавно и отчетливо на добър английски, макар да беше симпатично невеж в съвременните американски идиоми.

На всяка крачка с огромна гордост обясняваше производствения процес в мъчителни детайли. Пред тях бяха разтворени схемите на проекта заедно със спецификации, на които Мюлер отново и отново се позоваваше.

Мойра слушаше само с едното ухо. Как се беше променило нейното положение сега, след като Фирмата беше се отказала от ангажимента, след като „Некст Джен“ вече сама трябваше да се справя със сигурността на своя терминал в Лонг Бийч и след като бяха дали нова задача на Мойра?

„Но колкото повече се променят нещата — мислеше си тя, — толкова повече си остават същите.“ В момента, в който Ноа й беше предал пакета за Дамаск, тя разбра, че няма да се оттегли от проекта за терминала в Лонг Бийч. Независимо какво бяха определили Ноа и неговите шефове, тя не можеше да остави „Некст Джен“ или този проект в опасност. Мюлер всъщност като всички други в „Калер“ нямаше и представа, че тя работи за Фирмата. Само тя си знаеше, че трябва да лети за Дамаск, а не да е тук с него. Имаше отсрочка от само няколко часа, преди връзката й в „Некст Джен“ да започне да задава въпроси защо тя още е в проекта за терминала на втечнен природен газ. Дотогава се надяваше да убеди президента на „Некст Джен“ колко мъдро е постъпила, като не се подчини на заповедите на Фирмата.

Накрая те стигнаха до товарната платформа, където се пакетираха шестнайсет части от свързващото звено за пренасяне по въздуха в Лонг Бийч със самолета 747 на „Некст Джен“, който беше докарал нея и Борн в Мюнхен.