Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Той чу тътрене на кожени подметки — двама мъже — подсказаха му ушите.

После чу гласа на генерал Кендъл повелително да казва:

— Остави храната на масата, Уилърд. Точно там, благодаря ти. Това е всичко.

Един чифт подметки изтрака по пода, последван от звука на затварящата се врата. След това скърцане на стол, който влачеха по бетонния под. Кендъл сядаше, предположи Тайрон.

— Какво имаме тук? — каза Кендъл очевидно на себе си. — А, любимите ми рохки пържени яйца, бекон, овес с масло, горещи крекери и сос. — Задрънчаха прибори. — Обичаш ли овес, Тайрон? Обичаш ли крекери и сос?

Тайрон беше на крачка да избухне.

— Единственото, което обичам повече, е диня, сър.

— Този крекер е невероятно вкусен, Тайрон. — Очевидно говореше, докато дъвчеше. — Ужасно вкусна храна. Искаш ли малко?

Стомахът на Тайрон изкъркори толкова силно, че Кендъл със сигурност го чу.

— Само трябва да ми кажеш всичко, което двамата с Мур бяхте намислили.

— Аз не съм порта — ядно отвърна Тайрон.

— Хм. — Чу се как Кендъл преглъща. — Всички казват така в началото. — Той подъвка още малко. — Ти си знаеш, че това е само началото, нали, Тайрон? Разбира се, че знаеш. Точно както знаеш, че онази Мур няма да те спаси. Ще те остави да съхнеш като парцал, така както аз седя тук и ям най-вкусните крекери, които някога съм пробвал. Знаеш ли защо? Защото Лавал й даде шанс: ти или Джейсън Борн. Знаеш историята й с Джейсън Борн. Тя може и да се кълне, че не го е чукала, ние с теб знаем, че не е така.

— Никога не е спала с него — изстреля Тайрон, преди да успее да се спре.

— Сигурно така ти е казала. — Челюстите на Кендъл продължаваха да жвакат и смилаха на парченца хрупкавия бекон. — Какво очакваше да ти каже?

Кучият му син играеше психологическа игра с него и Тайрон го усещаше. Проблемът беше, че не лъжеше. Тайрон знаеше какви чувства изпитва Сорая към Борн — изписваше се на лицето й всеки път, когато го видеше или чуеше името му. Макар че тя отричаше, въпросът, който Кендъл току-що повдигна, го загриза.

Трудно беше да не завиждаш на Борн за неговата свобода, за енциклопедичните му знания, за приятелството му с Дерон, с когото бяха като равни. Но с всички тези неща Тайрон се справяше по свой си начин. Само с любовта на Сорая към Борн му беше много трудно да живее.

Той чу как столът проскърцва и усети присъствието на Кендъл, който приклякваше до него. Невероятно, помисли си Тайрон, колко много топлина излъчва едно човешко същество.

— Трябва да кажа, Тайрон, че ти наистина понесе мъжки боя — каза Кендъл. — Мисля, че заслужаваш награда за добро държание. Да му се не види, имали сме заподозрени, които след двайсет и четири часа, прекарани тук, са плакали за майките си. Но не и ти. — Бързо изтракаха метални прибори по порцеланова чиния. — Какво ще кажеш за малко яйца и бекон? Човече, тая огромна чиния е пълна с храна, със сигурност не мога да я изям сам. Така че, хайде. Хапни с мен.

Качулката беше вдигната достатъчно високо, за да открие устата му, и Тайрон се почувства раздвоен. Умът го съветваше да откаже предложението, но свирепо свитият му стомах копнееше за истинска храна. Вдишваше великолепния аромат на бекона и яйцата и усети храната топла като целувка върху устните си.

— Хей, човече, какво чакаш?

„По дяволите“, изруга наум Тайрон. Вкусът на храната се взриви в устата му. Искаше му се да вие от удоволствие. Погълна лакомо първите няколко хапки от вилицата, после се насили да дъвче бавно и методично, като извлича и най-финия аромат от пушеното на хикория месо и от разкошния жълтък.

— Вкусно е — каза Кендъл. Явно се беше изправил на крака, защото гласът му идваше над Тайрон: — Много е вкусно нали?

Тайрон понечи да кимне одобрително, когато стомахът му се сгърчи от болка. И миг по-късно пак. Бяха го ритали и преди, така че знаеше какво прави Кендъл. Последва трети ритник. Опита да задържи храната, но неволевата реакция беше започнала. Повърна всичката вкусна храна, която Кендъл му беше дал.

Мюнхенският куриер е последният в мрежата — каза Девра. — Името му е Егон Кирш, но само това знам. Никога не съм го виждала и не познавам никого, който се е срещал с него. Пьотър направи така, че тази връзка да е напълно засекретена. Доколкото знам, Кирш работеше директно с Пьотър и с никой друг.

— На кого предава своите данни Кирш? — попита Аркадин. — Кой е от другия край на мрежата?

— Нямам представа.

Повярва й.

— Хайнрих и Кирш имаха ли определено място за срещи?