Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Горе-долу по това време Ибрахим отиде при него с идеята да преместят щаба на Източните легиони в Мюнхен, по-встрани от засилващия се антагонизъм между американците и Съветския съюз. Отблъснат от безразличието на американците, Фарид с готовност се съгласи.

Откриха, че следвоенният Мюнхен представлява развалина от бомбардировките и гъмжи от мюсюлмани емигранти. Ибрахим не си губи времето и привлече тези хора към организацията, която по онова време вече беше сменила името си на Източното братство. От своя страна Фарид откри, че американската разузнавателна общност в Мюнхен е далеч по-възприемчива към неговите разсъждения. Наистина те отчаяно се нуждаеха от него и мрежата му. Насърчен, той им каза, че ако искат да направят официално споразумение с Източното братство за разузнаване отвъд желязната завеса, трябва да разследват списъка на изчезналите бивши германски служители, които им беше дал.

Отне им три месеца, но на края на този период Фарид беше извикан да се яви пред човек на име Брайън Фолкс, чиято официална титла беше американски аташе по всякакви въпроси. Всъщност той беше шеф на мюнхенския клон на Управлението на стратегическите служби. Този човек получаваше от мрежата на Фарид разузнавателните данни, доставени от вътрешността на Съветския съюз.

Фолкс му каза, че неофициалното разследване, което Фарид го беше помолил да проведе, вече е приключило. Без нито дума повече той му подаде тънка папка и седна без други коментари, докато Фарид четеше. Папката съдържаше снимките на всеки германски служител от списъка, който Фарид беше дал. След всяка снимка имаше страница с подробности около разкритията. Всички бяха мъртви. Застреляни в тила. Фарид изчете целия оскъден материал с нарастващо чувство за безизходица. После вдигна поглед към Фолкс и каза:

— Това ли е? Това ли е всичко, което имате?

Фолкс погледна Фарид иззад очилата си с метални рамки.

— Това е всичко, което се съдържа в доклада — отвърна той. — Но там не са всички разкрития. — Той протегна ръка и си взе папката обратно. После се обърна и постави листовете един по един в машина за унищожаване на документи. Когато приключи, изхвърли празната папка в кошче за боклук, чието съдържание се изгаряше всяка вечер точно в пет часа.

След този важен ритуал той сложи ръце на бюрото и каза на Фарид:

— Откритието, което най-много ще ви заинтересува, е следното: събраните улики убедително показват, че убийствата на тези хора са извършени от Ибрахим Север.

Тайрон се намести върху голия бетонен под. Подхлъзна се на собствените си телесни течности и едното му коляно поддаде, при което тялото му се наклони болезнено и той извика. Разбира се, никой не дойде да му помогне. Беше сам в килията за разпити в мазето на тайната квартира на АНС дълбоко в провинцията на Вирджиния. Трябваше съвсем буквално да се намести в ума си, трябваше да проследи маршрута, който двамата със Сорая бяха изминали, когато шофираха до тайната квартира. Кога? Преди три дни? Преди десет часа? Какво? Мъченията, на които го бяха подложили, бяха изпили всяко усещане за време. Качулката на главата му заплашваше да заличи представата му за място, затова периодично се налагаше да си казва: „Аз съм в килия за разпити в мазето на тайната квартира на АНС в…“ — и тук изричаше името на последния град, който двамата със Сорая бяха преминали… кога?

Това всъщност беше проблемът. Чувството му за дезориентация беше толкова обсебващо, че на моменти не можеше да различи горе от долу. По-лошо — тези периоди ставаха и по-продължителни, и по-чести.

Болката не беше голям проблем, защото той беше свикнал да го боли, макар и не толкова силно и продължително. Но дезориентацията пъплеше и си проправяше път през мозъка му като хирургически свредел. Изглеждаше, че с всеки промеждутък губеше все повече от себе си, сякаш беше направен от зрънца сол или пясък, които на струйки се ронеха от него. И какво щеше да стане, ако всичките изчезнеха? В какво щеше да се превърне?

Мислеше за Ди Джей Танк и останалите от бившата му група. Мислеше за Дерон, за Кики, но никоя от тези хитрини не помагаше. Изплъзваха се като мъгла и той оставаше в пустотата, в която беше все по-сигурен, че ще потъне. После мислеше за Сорая, извикваше я частица по частица, сякаш беше скулптор, който я извайва от парче глина. И той откри, че докато умът му с обич пресътворява всяка миниатюрна част от нея, той чудодейно остава цялостен.

Докато се бореше да заеме позиция, при която болката да се търпи, чу метално стържене и вдигна глава. Преди да се открои нещо друго, до него стигна ароматът на прясно приготвени яйца с бекон и устата му се напълни със слюнка. Откакто го доведоха тук, не му бяха давали нищо, освен проста овесена каша. И в моменти на противоречие — понякога две яденета едно след друго, за да поддържат пълното му объркване.