Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— На кого трябваше Хайнрих да предаде плановете в Мюнхен?

— На Егон Кирш. Кирш е моят човек — каза Спектър. — Вече го предупредих за опасността.

Борн се замисли за момент.

— Аркадин знае ли как изглежда Кирш?

— Не, нито пък младата жена заедно с него. Името й е Девра. Беше от хората на Пьотър, но сега помага на Аркадин да убие бившите й колеги.

— Защо трябва да го прави? — попита Борн.

— Нямам ни най-малка представа — отвърна професорът. — Тя беше нещо като таен агент в Севастопол, където хлътна по Аркадин. Няма приятели, няма семейство, кръгло сираче. Досега хората ми не са открили нищо, което да е от полза. Във всеки случай аз ще изтегля Кирш от Мюнхен.

Умът на Борн бясно препускаше.

— Недейте да го правите. Изведете го от апартамента му на безопасно място някъде в града. Аз ще се кача на първия полет за Мюнхен. Преди да тръгна оттук, искам цялата информация за живота на Кирш, която може да ми намерите — къде е роден, къде е отраснал, приятелите му, семейството, училището, всяка подробност, която може да ви даде. Ще я разуча по време на полета, после ще се срещна с него.

— Джейсън, не ми харесва посоката, в която върви този разговор — каза Спектър. — Подозирам, че знам какво планираш. Ако съм познал, ти смяташ да заемеш мястото на Кирш. Забранявам. Няма да ти позволя да станеш мишена за Аркадин. Прекалено е опасно.

— Малко е късно за преразглеждане на решенията, професоре — отвърна Борн. — Жизненоважно е да взема плановете, сам го казахте. Вие изпълнете вашата част, аз ще изпълня моята.

— Съгласен съм — каза Спектър след минута колебание. — Но моята част включва да активизирам свой приятел, който действа извън Мюнхен.

На Борн това не му звучеше добре.

— Какво имате предвид?

— Ти вече ясно подчерта, че работиш сам, Джейсън, но този човек, Йенс, ще ти потрябва за помощ. Той е подробно запознат с мокрите поръчки.

„Професионален наемен убиец“, помисли си Борн.

— Благодаря, професоре, но не.

— Това не е молба, Джейсън. — В тона на Спектър се съдържаше строго предупреждение да не му противоречи. — Йенс е моето условие ти да заемеш мястото на Кирш. Няма да позволя да влезеш в този мечи капан сам. Решението ми е окончателно.

Дмитрий Маслов и Борис Карпов се прегърнаха като стари приятели, а Борн мълчаливо ги наблюдаваше. Когато ставаше дума за руската политика, нищо не биваше да го изненадва, но все пак беше удивително да видиш как високопоставен полковник от Федералната агенция против наркотиците сърдечно се поздравява с двигателя на Казанская, една от двете най-известни групировки, търгуващи с дрога.

Тази странна среща се осъществи в „Бар-Дак“, близо до „Ленински проспект“. Клубът беше отворил заради Маслов — и нищо чудно, след като беше негов. „Бардак“ на сегашния руски жаргон означаваше и „бордей“, и „хаос“. Не беше нито едното от двете, макар наистина да се перчеше със забележителна сцена за стриптийз, оборудвана с пилони и доста необикновена кожена люлка, която приличаше на конска сбруя.

С пълна пара течеше открито прослушване за танцьорки на пилон. Опашката от млади блондинки с умопомрачителни тела се виеше около четирите стени на клуба, боядисан в лъскаво черно. Интериорът включваше масивни тонколони, редици с бутилки водка върху огледални рафтове и диско топки.

След като двамата мъже приключиха с потупването по гърбовете, Маслов ги поведе из подобната на пещера зала, през врата, от която се стигаше до коридор с дървена ламперия. Заедно с аромата на кедър се усещаше и полъх на хлор, който не можеше да се сбърка. Миришеше на фитнес клуб. Минаха през полупрозрачна врата и влязоха в съблекалня.

— Сауната е точно там — посочи Маслов. — Ще се срещнем вътре след пет минути.

Преди Маслов да продължи разговора с Борн, той настоя да се срещне с Борис Карпов. Борн беше мислил, че подобно съвещание е малко вероятно, но когато се обади на Борис, приятелят му с готовност се съгласи. Маслов беше дал на Борн името на „Бар-Дак“ и нищо повече. Карпов само беше казал: „Знам го. Ще дойда след деветдесет минути.“

Голи, с по една хавлия около кръста, тримата мъже се събраха в запареното помещение. Малката стая беше облицована също като коридора с кедрова ламперия. Покрай три от стените бяха подредени дъсчени пейки. В единия ъгъл имаше купчина нагорещени камъни, над които висеше шнур.

Когато Маслов влезе, дръпна шнура и поля камъните с вода. От тях се издигнаха облаци пара, понесоха се на кълбета към тавана, после надолу и обвиха мъжете, които седнаха на пейките.