Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

— Не ми трябва да харесвам човека, за да правя бизнес с него.

— Ако си искал да правиш бизнес със Зилбер, нямаше да наредиш да убият брат му.

— Трябва да поддържам репутацията си — Маслов отпи от своята водка. — Пьотър знаеше в какви гадости е замесен брат му, обаче спря ли го? Така или иначе ударът беше само заради бизнес. Пьотър го прие прекалено лично. Излезе, че е почти толкова безразсъден, колкото и брат му.

И ето че пак се появяваха клеветите срещу Пьотър Зилбер, помисли си Борн. Тогава как така е ръководил тайна мрежа?

— Какъв беше бизнесът ти с него?

— Исках да имам мрежата на Пьотър. Заради войната с Азерите търсех нов, по-сигурен метод за придвижване на нашата дрога. Мрежата на Зилбер беше перфектното решение.

Борн остави настрана водката си.

— Защо Зилбер ще иска да има нещо общо с Казанская?

— Ето тук пролича степента на твоето невежество. — Маслов с любопитство го погледна. — Зилбер искаше пари, за да финансира своята организация.

— Имаш предвид своята мрежа.

— Имам предвид точно това, което казвам — Маслов гледа Борн дълго и безмилостно. — Пьотър Зилбер беше член на Черния легион.

Като моряк, който усеща връхлитащата буря, Девра се спря и не попита Аркадин за осакатения му крак. В този момент забеляза у него същото леко потреперване като при изопната тетива, опънати нерви до краен предел. Тя прехвърли поглед от лявото му ходило към трупа на Хайнрих, изложен на слънчевата светлина. Девра усети опасността близо до себе си и помисли за своя сън: как преследваше непознатото същество, чувстваше се напълно изоставена, страхът й нарастваше до непоносимост.

— Вече имаш пратката — каза тя. — Приключи ли?

Аркадин не отговори и тя се зачуди дали не е задала отклоняващия въпрос твърде късно, дали сега той няма да й се нахвърли, защото попита какво се е случило с проклетия крак.

Насилническата ярост беше завладяла Аркадин, започна да го тресе, докато зъбите му не затракаха в черепа. Толкова лесно е да се обърне към нея, да се усмихне и да й счупи врата. Такова дребно усилие, направо никакво. Но нещо го спря, нещо го охлади. Беше неговата собствена воля. Той… не… искаше… да… я… убива. Поне още не. Харесваше му да седи тук на плажа с нея, а имаше толкова малко неща, които харесва.

— Сега трябва окончателно да закрия мрежата — каза той накрая. — Макар да не мисля, че всъщност има значение на този етап. Боже, ами тя беше създадена от неконтролируем командир, твърде млад, за да се е научил на предпазливост, заобиколен от наркомани, непоправими комарджии, отрепки и хора без вяра. Чудно как мрежата изобщо функционираше. Със сигурност рано или късно щеше да се разпадне от само себе си.

Но какво знаеше той? Беше просто един войник, въвлечен в невидима война. Не беше негова работа да разсъждава за причините.

Той извади мобилния си телефон и набра номера на Икупов.

— Къде си? — попита шефът му. — Вдигаш след себе си твърде много шум.

— На плажа съм — отвърна Аркадин.

— Какво? На плажа?

— В Килиос. Това е предградие на Истанбул — каза Аркадин.

— Надявам се, че добре си прекарваш, докато ние тук сме в паника.

Държанието на Аркадин моментално се промени.

— Какво е станало?

— Копелето уби Харун, това е станало.

Аркадин знаеше какво означава Харун Илиев за Икупов. Каквото Миша значеше за него. Скала, някой, който да го пази от скок в пропастта на собственото му въображение.

— Ето една по-добра новина — каза Аркадин. — Пратката е у мен.

Икупов леко си пое дъх.

— Накрая! Отвори го — заповяда той. — Кажи ми дали документът е вътре.

Аркадин направи това, което му заръчаха. Счупи восъчния печат и откърти пластмасовия диск, който покриваше цилиндъра. Вътре като корабни платна се разгънаха стегнато навити листове бледосиня чертожна хартия. Бяха всичко четири. Той бързо ги огледа.

По челото му, там, където започваше косата, изби пот.

— Гледам серия архитектурни планове.

— Това е обектът на нападението.

— Плановете са — каза Аркадин — за Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.

На Борн му трябваха десет минути, за да установи що-годе нормална връзка с професор Спектър, после още пет минути, докато хората на професора го вдигнат от леглото. Във Вашингтон беше пет часът сутринта. Маслов беше слязъл долу по работа, като остави Борн да се обажда по телефона сам в зимната градина. Борн използва времето, за да обмисли онова, което му беше казал Маслов. Ако беше истина, че Пьотър е бил член на Черния легион, изникваха две възможности: едната, че Пьотър е провеждал своя собствена операция под носа на професора. Тя беше достатъчно зловеща. Втората възможност беше далеч по-лоша, а именно, че самият професор е член на Черния легион. Но тогава защо Черният легион го беше нападнал? Борн сам беше видял татуировката върху ръката на стрелеца, който заговори Спектър, би го и го отвлече от улицата.