Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

Аркадин веднага позна, че тя се опитва да намери несъответствия в неговата история. Това беше класическа техника за разпит. Тя никога нямаше да узнае истината.

— Да поплуваме — внезапно каза той, после свали шортите и фланелката си.

Марлийн поклати глава.

— Не съм в настроение. Ти иди, ако…

— Е, хайде де.

Той я бутна през борда, стана и се гмурна след нея. Откри я под водата — риташе с крака, за да се оттласне към повърхността. Уви бедра около врата й, сключи глезени, като я стискаше все по-здраво. Издигна се на повърхността, хвана се за лодката и избърса водата от очите си, докато тя се бореше под него. Наблизо с пърпорене минаваха лодки. Той помаха на две млади момичета, чиито дълги коси се вееха зад тях като конски гриви. Искаше да си изтананика любовна песен, но се сети само за темата от филма „Мостът над река Куай“.

След известно време Марлийн престана да се бори. Той усети как под него натежалото й тяло се полюшва от вълните. Той не искаше да го прави, наистина не искаше, но нежелан, образът на неговия дом възкръсна в паметта му. Това беше бедняшка, мръсна, рушаща се сграда от съветската епоха.

Мизерията им не спирала неговия старец да ходи по други жени. Когато една от тях забременяла, решила да остави бебето. Той й казал, че напълно я подкрепя. Щял да й помага по всякакъв възможен начин. Но всъщност искал само детето, което неговата ялова жена никога нямало да му даде. Когато Леонид се родил, той изтръгнал бебето от ръцете на момичето и занесъл Леонид на жена си да го отгледа.

— Това е детето, което винаги съм искал, но ти не можа да ми дадеш — казал й той.

Тя гледала Аркадин с покорство, без да се оплаква, защото къде можеше да иде една ялова жена в Нижни Тагил? Но когато мъжът й не бил вкъщи, тя заключвала момчето в килера на стаята му в продължение на часове. Обхващала я сляпа ярост и не я напускала. Тя презирала резултата, посят от мъжа й, и наказвала Леонид, защото не можела да накаже неговия баща.

Тъкмо през едно от тези дълги наказания Аркадин се събуди с ужасна болка в лявото ходило. Не беше сам в килера. Половин дузина плъхове, големи колкото обувката на баща му, бягаха напред-назад, пищяха и скърцаха със зъби. Успя да ги убие, но не и преди да са довършили започнатото. Бяха изяли три от пръстите на крака му.

— Всичко започна с Пьотър Зилбер — каза Маслов. — Или по-скоро с по-малкия му брат Алексей. Алексей беше умно момче. Опита да завземе източника ми за чуждестранни коли. Много хора бяха убити, включително някои мои хора и източникът ми. Заради това поисках да го убият.

Дмитрий Маслов и Борн седяха в остъклена зимна градина построена върху покрива на склада, където беше офисът на Маслов. Бяха заобиколени от пищно избуяли тропически цветя: петнисти орхидеи, великолепен наситеночервен антуриум, стрелиция, бял джинджифил, хеликония. Въздухът беше изпълнен с аромата на розова плумерия и бял жасмин. Беше толкова топло и влажно, че Маслов изглеждаше точно като у дома си в своята яркооцветена риза с къс ръкав. Борн също беше навил ръкавите си. Имаше маса с бутилка водка и две стъклени чаши. Вече бяха изпили по една.

— Зилбер дръпна конците и направи така, че моят човек Боря Макс да бъде изпратен в Строго охраняваната затворническа колония 13 в Нижни Тагил. Чувал ли си за нея?

Борн кимна. Конклин беше споменавал затвора няколко пъти.

— Тогава знаеш, че там не е купон. — Маслов се наведе напред, напълни отново чашите, подаде едната на Борн и взе другата за себе си. — Въпреки това Зилбер не беше доволен. Той нае един много, много добър да проникне в затвора и да убие Макс. — Да пие водка сред тази живописна картина от цветове, изглежда, напълно го успокояваше. — Само един човек можеше да изпълни това и да излезе оттам жив: Леонид Данилович Аркадин.

От водката и Борн се почувства по-добре, тя върна и топлината, и силата в изнуреното му тяло. Още имаше петно от кръв на едната му буза, макар и изсъхнало, но Маслов нито го беше погледнал, нито го коментира.

— Разкажи ми за Аркадин.

Дълбоко в гърлото си Маслов издаде животински звук.

— Всичко, което трябва да знаеш, е, че копелето уби Пьотър Зилбер. Един Господ знае защо. После изчезна от лицето на земята. Накарах Евсей да следи апартамента на Миша Тарканян. Надявах се, че Аркадин ще се върне там. А се появи ти.

— Какво означава смъртта на Зилбер за теб? — попита Борн. — От онова, което ми каза, двамата не сте се обичали, че да е загуба.