Робърт Лъдлъм - Присъдата на Борн

В този момент Борн чу гласа на Спектър в ухото си.

— Джейсън — каза той, явно останал без дъх. — Какво е станало?

Борн го осведоми и завърши с информацията, че Пьотър е бил член на Черния легион.

Линията заглъхна.

— Професоре, добре ли сте?

Спектър се покашля.

— Добре съм.

Но не звучеше добре и след като мълчанието се проточи, Борн се напрегна да улови някакъв намек за емоционалното състояние на своя ментор.

— Съжалявам за вашия човек Баронов. Убиецът не беше от Черния легион. Беше агент на АНС, изпратен да убие мен.

— Оценявам твоята прямота — отвърна Спектър. — И макар че скърбя за Баронов, все пак той знаеше какви са рисковете. И той като теб влезе в тази война с отворени очи.

Последва ново мълчание, по-неловко от предишното.

Накрая Спектър каза:

— Джейсън, опасявам се, че скрих твърде важна информация от теб. Пьотър Зилбер беше мой син.

— Ваш син? Но защо не ми го казахте още в началото?

— От страх — отвърна професорът. — Пазих истинската му самоличност в тайна толкова много години, че ми стана навик. Трябваше да защитавам Пьотър от неговите врагове — моите врагове, — които носеха отговорността за убийството на жена ми. Смятах, че най-добрият начин да направя това е да сменя името му. Затова през лятото на шестата му година Алексей Спектър трагично се удави и започна животът на Пьотър Зилбер. Оставих го при приятели, оставих всичко и дойдох в Америка, във Вашингтон, за да започна живота си наново без него. Това беше най-трудното нещо, което ми се е налагало да правя. Но как един баща да се отрече от сина си, когато не може да го забрави?

Борн знаеше какво има предвид Спектър. Смяташе да каже на професора какво е научил за Пьотър и неговата подборка от отрепки, но, изглежда, не беше подходящият момент да съобщава още лоши новини.

— Значи вие сте му помагали? — предположи Борн. — Тайно.

— Колкото се може по-тайно — отвърна Спектър. — Не можех да допусна някой да разбере, че имаме връзка, не можех да допусна някой да разбере, че синът ми още е жив. Поне това можех да направя за него, Джейсън. Не го бях виждал от шестгодишен.

Като усети явната мъка в гласа на Спектър, Борн изчака малко.

— Какво се случи?

— Той направи нещо много глупаво. Реши сам да поеме Черния легион. Прекара години да прониква в организацията. Откри, че Черният легион планира огромно нападение на американска земя, после месеци наред се промъкваше по-близо до проекта. И накрая получи ключа, с който да ги срази: открадна плановете за тяхната цел. Тъй като трябваше да внимаваме с преките комуникации, аз предложих да използва своята мрежа с цел да ми дава информация за ходовете на Черния легион. Ето така смяташе да ми изпрати плановете.

— Защо просто не ги фотографира и не ти ги изпрати по електронен път?

— Опита, но не се получи. Хартията, върху която са отпечатани плановете, е покрита с вещество, заради което копирането на изображението е абсолютно невъзможно. Трябваше да ми донесе самите планове.

— Със сигурност ви е информирал какви са плановете — каза Борн.

— Щеше да го направи — отвърна професорът. — Но преди да успее, го хванаха и го заведоха във вилата на Икупов, където Аркадин го изтезава и уби.

Борн обмисли изводите в светлината на новата информация, която професорът му беше дал.

— Според вас дали им е казал, че е ваш син?

— Тревожа се за това, откакто се опитаха да ме отвлекат. Опасявам се, че Икупов може да е наясно с кръвната ни връзка.

— По-добре да вземете предпазни мерки, професоре.

— Точно това смятам да направя, Джейсън. Напускам Вашингтон след малко повече от час. Междувременно хората ми здраво поработиха. Имам сведения, че Икупов е пратил Аркадин да измъкне плановете от мрежата на Пьотър. Оставя по пътя си труп след труп.

— Къде е той сега? — попита Борн.

— В Истанбул, но това няма да свърши работа — каза Спектър. — Защото докато ти стигнеш там, той със сигурност ще е заминал. Сега обаче е повече от наложително да го намериш, защото ни потвърдиха, че е взел плановете от куриера, който е убил в Истанбул, а времето до нападението изтича.

— Откъде е дошъл този куриер?

— От Мюнхен — отвърна професорът. — Той беше последната брънка във веригата, преди плановете да стигнат до мен.

— Става ясно, че мисията на Аркадин е двойна — каза Борн. — Първо, да вземе плановете. Второ, окончателно да закрие мрежата на Пьотър, като убие членовете й един по един.

— Дитер Хайнрих, куриерът в Мюнхен, беше единственият останал жив.