Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Той се нуждае от помощ. Работи заедно с някои от колегите си от отдела, но в момента тяхната дейност е временно преустановена, така че нямат достъп до служебна информация. Освен това му трябва и мнението на опитен полицейски служител като контрапункт на неговите разсъждения. Няма откъде да намери такъв човек в Западен Йоркшир. Те просто търсят основание, за да приберат него или някой друг от отдела. Нищо друго.

— Те не искаха да приемат отдела на своя територия от самото начало — каза Брандън. — Няма нищо чудно, че са се хванали за първата възможност да го унищожат. Тъй или иначе, случаят си е техен и те не са молили никого за помощ.

— Те не са, но Тони моли за помощ. А аз му дължа много, сър. Единственото, което ще правя, е да поровя малко из служебните източници, за да осигуря на екипа му суров материал за обработка, като имена и адреси например. Имам намерение да му помогна, доколкото ми стигнат силите. Но бих предпочела да го направя с вашата благословия.

— Като говориш за помощ…

— Няма да настъпвам онези от Западен Йоркшир по мазолите, не. Това, от което се интересува Тони, няма нищо общо с техните търсения. Няма нищо да разберат. Обещавам да не ви забърквам в спорове за обхват на юрисдикция.

Брандън допи кафето си и побутна настрани чашата.

— Само това ми липсваше. Карол, прави каквото искаш, но не забравяй, че го правиш извънслужебно. Никога не сме провеждали този разговор, и ако ножът опре до кокал, може дори да се окаже, че не те познавам.

Тя се усмихна и стана.

— Благодаря ви, сър.

— Пазете се, инспектор Джордан — каза той сухо и махна с ръка в знак, че я освобождава. Когато Карол отвори вратата, той допълни:

— Ако имаш нужда от помощ, знаеш телефона ми.

Карол искрено се надяваше да не се наложи да прибегне до такава помощ.

Съндърланд беше най-далеч на север, най-южен беше Ексмаут. Между тях се нареждаха Суиндън, Грантъм, Тамуърт, Уиган и Халифакс. Във всеки от тези градове е било обявено за издирване по едно момиче и тъкмо тези случаи са привлекли вниманието на Шаз Боуман. Кей Халам съзнаваше, че трябва по някакъв начин да изстиска нови данни от тези стари случаи, за да укрепи основите на обвинението по косвени доказателства, което Тони Хил градеше срещу Джако Ванс. Задачата не беше никак лесна. Бяха минали години, спомените бяха избледнели. Не беше добре и това, че ще работи сама. В идеалния случай задачата трябваше да бъде възложена на двама души. Тогава биха могли да се редуват в продължение на около две седмици, така че когато разговарят, мозъците им да не са преуморени от шофиране надлъж и нашир из страната.

Само че такъв лукс не се предвиждаше. А и тя не би искала да се бави. Убиецът на Шаз не заслужаваше да бъде и секунда повече на свобода. Измъчваше я бездействието, докато чакаше инспектор Джордан да се обади на когото трябва. Да, инспектор Джордан бе наистина образец за подражание, мислеше си Кей, докато кръстосваше безцелно стаите на своята викторианска типова къща. Очевидно беше, че с каквото и да се захванеше Карол Джордан, го правеше добре. „Ако искаш да имаш успех, общувай с преуспели хора и прави това, което правят те“, повтаряше си Кей познатата мантра от една американска касета със съвети как да успеем в живота.

Телефонът иззвъня по обяд. Карол се бе обадила в участъците на всички градове, където бяха проследявали изчезването на някое от интересуващите ги момичета. В три от случаите бе успяла дори да се свърже с човека, който бе водил навремето следствието, въпреки че „следствие“ бе като че ли прекалено сериозно определение на произволните и повърхностни търсения на изчезнали млади момичета, които най-вероятно нямаха никакво желание да бъдат открити. Бе уредила на Кей разрешение да прегледа тънките досиета, бе съумяла дори да открие адресите и телефоните на отчаяните родители.

Кей затвори телефона и започна да разглежда пътния атлас. Реши, че до следобед може да стигне до Халифакс, а оттам — до Уиган, където ще бъде вечерта. После ще излезе на магистралата, която прекосява Средна Англия, и ще преспи в някой мотел по пътя. Ще закуси в Тамуърт, след това — газ до Ексмаут, за да стигне там в късния следобед. И обратно по магистралата към Суиндън, там ще нощува, и на другия ден ще прекоси страната напряко, за да отиде в Грантъм. На другия ден ще отиде в Лийдс, за да докладва на Тони, и ще остави Съндърланд за накрая. Звучеше като магистрален трилър. „Телма и Луиз“ го даваха далеч по-бляскаво, мислеше Кей.