Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Ванс тръгна към вратата, за да ги изпрати.

— Срамота е да ви разкарват чак дотук и да ви откъсват от сериозната ви работа в Йоркшир — съчувствената му усмивка подчертаваше проявеното разбиране.

Мики само каза довиждане и остана край прозореца, наблюдавайки как Джако изпраща полицаите. Не можеше да разбере какво крие съпругът й. Но го познаваше достатъчно добре, за да знае, че чутото току-що има само далечна връзка с „истината, цялата истина и нищо друго, освен истината.“

Когато той се върна в салона, тя стоеше облегната на камината.

— Ще ми кажеш ли това, което не каза на тях? — попита тя. Той срещна проницателния й поглед, който винаги съумяваше да проникне под лъскавата му фасада и се ухили.

— Страшна си, Мики. Да, ще ти кажа какво премълчах. Всъщност разпознах едно от момичетата на снимките, които ми показа онази Боуман.

Очите на Мики се разшириха.

— Наистина ли? Как така? Откъде я познаваш?

— Няма повод за паника — проточи той презрително. — Случаят е съвсем невинен. Когато изчезна, родителите й ме посетиха. Казаха, че била луда по мен, дрън-дрън, нали знаеш, как не изпускала мое предаване и други подобни дивотии. Молеха да се обърна по телевизията към нея, с молба да се обади на родителите си.

— А ти какво направи?

— Нищо подобно, разбира се. Щеше да бъде ни в клин, ни в ръкав. Къде да го пъхнеш в сценария? Казах някой да напише едно мило писмо, а после поръчах статия в един от таблоидите — „Джако моли изчезнало момиче да се обади у дома“.

— Но защо не каза това на Уортън? Ако си пуснал нещо в пресата, то е в архива на съответния вестник! Ами ако го напипат? Тогава ще я оплескаш.

— Как смяташ, че ще стане тази работа? Те дори не са съвсем наясно какво е правела Боуман — значи нямат достъп до личните й файлове. Виж какво, Мик, през живота си не съм разменил и дума с онова хлапе. Но ако кажа на мистър Тъпо ченге, че съм я разпознал… Мики, скъпа, сама знаеш, че отникъде не изтича повече информация, отколкото от полицията. Още утре на първа страница ще цъфнат заглавия от рода на „Джако замесен в разследване на убийство“. Не, благодаря. Не ми трябва. Не могат да ме свържат по никакъв начин с нито един от случаите, по които е работила Боуман. Царят на измъкването, нали помниш?

Мики поклати глава в неволно възхищение пред самоувереността му.

— По-скоро гуменият човек от цирка — отвърна тя. — Свалям ти шапка, Джако. Когато става дума да разиграваш публиката както ти скимне, дори аз не мога да ти стъпя на малкия пръст.

Той отиде при нея и я целуна по бузата.

— На краставичар краставици не продавай.

На другата сутрин Карол влезе в кабинета си и откри вътре подчинените си в пълен състав. Бяха се постарали да я изпреварят. Томи Тейлър се беше разположил в стола срещу нейния, в демонстративно мъжкарска поза, с разкрачени крака. Лий бе застанал до открехнатия прозорец, за да може димът от цигарата му да се присъединява към изгорелите газове на улицата. Дай беше както винаги права, облегната на стената, кръстосала ръце пред гърдите си. Костюмът й стоеше ужасно. Карол изпита бясно желание да я хване за ръка, да я замъкне на някоя от януарските разпродажби и да я облече от глава до пети в дрехи, които хем ще й отиват, хем ще са й по мярка, вместо тези скъпи и тъпи парцали.

Тя се отправи незабавно към убежището си зад бюрото, седна и отвори куфарчето си.

— Така — започна Карол. — Какво става с нашия подпалвач?

— Абсолютна кукувица — започна Лий.

— Всъщност нещата далеч не стоят така — отвърна Карол. — Излиза, че предполагаемият пироман си е нормален като всички нас. Е, поне за себе си мога да гарантирам, че съм нормална.

Според психолога, с когото се консултирах, и на чиято преценка вярвам безусловно, пожарите не са дело на психопат. Извършителят има обикновен криминален мотив. Уликите сочат към доброволците, които Джим Пендълбъри е наемал.

Тримата я зяпнаха, като че ли внезапно бе заговорила на шведски.

— Моля? — Лий първи си възвърна дар слово.

Карол им раздаде копия от списъка, който бе взела от началника на пожарната.

— Искам много детайлна проверка на всички тези хора. Обърнете особено внимание на финансовото им състояние. Не бива в никакъв случай да разберат какво правим.

Томи Тейлър най-сетне успя да проговори.

— Обвинявате пожарникари?

— Или както се казва, огнеборци — отвърна спокойно Карол. — Засега не обвинявам никого, сержант. Опитвам да събера достатъчно информация, въз основа на която да вземем решение.