Вал Макдърмид - Струна в кръвта

Всъщност той бе очаквал нещо подобно. Обаждането на Уортън го убеди окончателно, че полицията няма да съумее да се справи с убиеца на Шаз, а той трябваше да докаже и стойността на собствената си работа. Сега вече нещата зависеха изцяло от него. Тази мисъл му достави мъчителна наслада. Да не говорим за това, че отговорите на Уортън затвърдиха Ванс като главен заподозрян в очите на Тони. Не можеше да бъде друг. Тони вече бе отхвърлил вероятността убиецът да е маниакален почитател на Ванс. Сега вече можеше да изключи и хората от близкото му обкръжение. Никой не е присъствал на разговора между двамата, няма кой да е проследил Шаз, след като е излязла от дома на Ванс.

Тони вдигна отново слушалката и набра един номер, който бе взел малко по-рано от „Справки“, предчувствайки това развитие на нещата. Когато от централата се обадиха, той каза:

— Добро утро. Можете ли да ме свържете с офиса на „На обяд с Морган“.

После се облегна и зачака. На устните му бе застинала мрачна усмивка.

Джон Брандън си играеше с дръжката на чашата за кафе.

— Не ми харесва тази работа, Карол — каза той откровено. Тя отвори уста да възрази, но Брандън вдигна пръст и тя замълча. — Да, знам, че на теб идеята също ти е неприятна. Цялата работа е много сериозна — да обвиняваме самите пожарникари. Дано не правим ужасна грешка.

— Тони Хил не е грешил досега — напомни му тя. — А когато прегледаш анализа му, виждаш, че е много по-аргументиран от всяка друга теория.

Брандън поклати безутешно глава. Повече от всякога приличаше на мрачен погребален агент.

— Така е. Но мисълта е ужасно потискаща. Да се излага на опасност животът на толкова хора за нищо. Поне когато ченгетата вземат рушвет, последиците рядко са свързани със смъртни случаи.

Той отпи от кафето си. Ароматът му подразни обонянието на Карол. Винаги досега бе предлагал кафе й на нея. Явно беше много шокиран от новината, щом пропусна да й даде чаша.

— Ами добре — допълни той. — Дръж ме в течение за всички стъпки, които предприемате. Ако решиш да арестуваш някого, ще съм ти благодарен, ако ме уведомиш предварително.

— Разбира се. Има още нещо, сър.

— А това досега какво беше — добрата или лошата новина?

— Лошата, струва ми се. Зависи все пак как ще възприемете другото, сър.

Усмивката на Карол не беше много весела.

Началникът на полицията въздъхна, завъртя се на стола си и се загледа през прозореца към речното устие. „Както винаги, кабинетът на шефа има най-хубав изглед“, каза си ни в клин, ни в ръкав Карол, наблюдавайки как един траулер се плъзга под прозорците на път към океана.

— Давай — каза Брандън.

— И това е свързано с Тони Хил — поде Карол. — Нали знаете за убийството на едно момиче от неговия отдел?

— Адска история — каза Брандън. — Най-лошото нещо в нашата работа е да загубиш служител. Но да се случи по този начин… истински кошмар.

— Особено ако зад гърба си имаш спомените на Тони Хил.

— Именно — той я изгледа внимателно. — Като изключим естественото човешко съчувствие, каква е нашата връзка с всичко това?

— Официално никаква.

— А неофициално?

— Тони има проблеми с колегите от Западен Йоркшир. Излича, че те приемат него и останалите служители в отдела като заподозрени лица, вместо да се заемат с ефективно дирене. Тони е на мнение, че те са пренебрегнали други следи по неоснователни причини, и твърдо е решил да не допусне убиецът на Шаз Боуман да се измъкне, само защото полицаите, натоварени със следствието, работят като коне с капаци.

По лицето на Брандън плъзна усмивка.

— Това негови думи ли са?

В отговор Карол се усмихна съучастнически.

— Не съвсем, сър. Не съм записвала изказването му дословно.

— Напълно разбирам желанието му да предприеме нещо — започна предпазливо Брандън. Всеки човек с неговата професия би реагирал по този начин. Но ние сме длъжни да спазваме правилата на професията си и едно от тях гласи, че не може да се възлага следствие на човек, който е лично заинтересуван от изхода му. Причините са напълно основателни — ако следователят е засегнат лично от престъплението, това обикновено пречи на обективността на преценката му. Не мислиш ли, че е най-добре хората от Западен Йоркшир да продължат да работят, както си знаят?

— Не и ако това означава един убиец-психопат да остане на свобода — заяви твърдо Карол. — Аз лично не виждам нищо съмнително в разсъжденията на Тони.

— Още не си ми казала какво общо има всичко това с нас.