Вал Макдърмид - Струна в кръвта

— Видяхте ли се с Джако Ванс? — попита Крис още преди да се разположи на широкия стол с облегалки за ръцете, точно срещу него.

— Разговарях вчера с него и жена му. Потвърди това, което вие ни разказахте за срещата, която е имал с Боуман в деня на смъртта й.

Тя кимна и отметна гъстата кестенява коса от лицето си.

— Винаги съм считала, че Ванс е от хората, които си записват всичко.

И за какво беше всичко това? — попита Уортън. — Защо помагахте на Шаз Боуман да поддържа илюзията, че работи все още в лондонската полиция?

Бръчката между веждите й стана по-дълбока.

— Моля?

— Боуман е дала вашия директен служебен телефон, на когото да я търсят. По този начин се е създало впечатлението, че тя все още работи в лондонската полиция.

— Тя действително беше все още на работа в лондонската полиция — подчерта Крис. — Няма нищо тайнствено в това, че е цитирала моя телефонен номер. Докато все още се обучават, бъдещите служители на отдела по профилиране нямат право да ползват служебните телефони в работно време. Именно затова Шаз ме помоли да й услужа.

— Защо е помолила точно вас, сержант Дивайн? Защо не например дежурния в участъка, където се обучаваха? Защо не е оставила домашния си телефон и не е помолила да й се обади вечерта?

Уортън не се държеше враждебно; изглежда искрено искаше да разбере причината.

— Вероятно защото вече веднъж бяхме говорили за този случай — каза Крис. Чувстваше надигащото се раздразнение, но се опитваше да не му дава външен израз. Дългогодишната работа и полицията бе изградила у нея способността да долавя намеците зад думите, и да прикрива собствените си реакции.

— Така ли? За какво точно?

Крис извърна глава и тъмните й очи се вторачиха някъде в небето, над рамото на Уортън.

— Беше ме помолила за помощ. Имаше нужда да се ксерокопират броеве на стари вестници и аз й свърших тази работа в Колиндейл.

— Вие ли изпратихте онзи пакет?

— Да, аз.

— Чух за него. Трябва да са били стотици страници — щом кутията е била толкова голяма и тежка. Много работа за толкова заета жена като вас.

Уортън започна да напада, долавяйки, че тук може да има нещо повече от забележимото на пръв поглед.

— Направих го в свободното си време, ако не възразявате, инспекторе.

— Много време сте отделили за някаква си начинаеща колежка — подчерта Уортън.

Крис сви устни.

— Двете с Шаз работехме дълго време заедно в нощната смяна. Бяхме не само колеги, но и приятелки. Тя беше по моя преценка най-талантливият млад криминалист, с когото съм работила някога и честно казано, господин Уортън, не разбирам с какво отговорът на въпроса ви защо съм се лишила от свободното си време, за да й помогна, ще ви насочи по следите на нейния убиец.

Уортън сви рамене.

— Проверяваме всичко. Човек никога не знае.

— Аз знам, вярвайте ми. По-добре разпитвайте за Джако Ванс.

Уортън не можа да възпре ироничната си усмивка.

— Само не ми казвайте, че и вие сте се хванали на тази въдица.

— Ако ме питате дали съм съгласна с теорията на Шаз, че Джако Ванс е убивал малолетни момичета, отговорът е „не знам“. Не съм имала възможност да прегледам събрания от нея доказателствен материал. Но това, което знам със сигурност, е, че Ванс разговаря лично с мен, покани я да отиде в дома му в събота сутринта, а в неделя сутринта тя вече е била мъртва. Сега, поне при нас принципът е такъв — когато работим по убийство, проявяваме особен интерес към човека, който последен е видял жертвата жива, а майката на Шаз ми каза, че по ваши данни няма сведения някой да я е виждал, след като е излязла от къщата на Ванс. Това би ме накарало да се заема много сериозно с Джако Ванс. На какво мнение са в отдела по профилиране?

— Надявам се, вие разбирате, че докато не бъдем в състояние да изключим от подозрение хората, с които е била в постоянен контакт, не можем да ползваме услугите им по следствието.

Крис зяпна.

— Не ползвате услугите на Тони Хил?

— Ние считаме, че тя сигурно е познавала убиеца си, а единствените хора в Лийдс, които е познавала, са били колегите й. Вие сте опитен следовател. Вероятно съзнавате, че не можем да рискуваме данни от следствието, привличайки някой от тях за съветник.

— Имате подръка най-талантливия профайлър в страната, който при това е познавал лично жертвата и знае върху какво е работила непосредствено преди смъртта си, и го игнорирате? Да не би по някаква причина да не желаете да заловите убиеца на Шаз? Хващам се на бас, че Тони Хил не е съгласен да пренебрегнете Джако Ванс.