Дейвид Морел - Нарушители

Бейлинджър наклони глава, ослушвайки се за посоката, от която идваше гласът на Рони. Почти беше сигурен, че идва отдясно, от една дупка сред купчината перила. Накарай го да говори още! — каза си той.

Рони отново се разприказва:

— Всъщност е добре, че този град ме принуждава да си отида. Наводненията никога не са били толкова разрушителни. По-рано, когато извиеше буря, трябваше единствено да прочистя плувния басейн. Отводнителните тръби свършваха останалото.

„Да, гласът определено идва от тази купчина перила — помисли си Бейлинджър. — Но защо приказва толкова много? Дали не се опитва отново да ме примами? Дали не си променя мястото, надявайки се да ме накара да изхабя още един патрон?“

— Знаеш ли какво означава думата „експоненциален“? — попита гласът.

Бейлинджър реши, че трябва да отвърне на Рони, за да го насърчи да продължи да говори. Той каза в радиотелефона:

— Доколкото знам, при военните означава нещо като бързо нарастваща поредица от атаки.

Веднага намали звука.

— Нещо такова — долетя гласът отсреща.

„От същото място, от купчината развалини. Ако не стрелям, дали той няма да си помисли, че съм свършил патроните? — запита се Бейлинджър. — Дали ще поеме риска да дойде насам? Бих ли могъл да го примамя?“

— Ето това се случи с този хотел. Беше подложен на „експоненциални“ атаки — каза гласът. — Между другото по тона ти познавам, че ти е студено.

Франк наистина трепереше в ледената вода.

— Много скоро ще получиш спазми на мускулите. Няма да можеш да се отбраняваш.

— И ти имаш същия проблем.

— Не — отвърна гласът. — Аз съм сух и съм стъпил нависоко.

— Хей, Рони! — извика Тод откъм съседната колона, изненадвайки Бейлинджър. — Хайде да направим сделка!

— Че каква сделка можеш да ми предложиш?

— Не мога да те чуя! — извика Тод. — Аз нямам радиотелефон.

„Добре, накарай Рони да вика — помисли си Бейлинджър. — Помогни ми да разбера със сигурност къде точно се намира“.

— Ти нямаш какво да ми предложиш! — каза Рони.

Сега гласът като че ли идваше от друга посока. Всевъзможните шумове във фоайето отново пречеха на Франк да прецени къде се крие Рони.

— Разбира се, че имам. Ще ти помогна да пипнеш останалите. Ако го направя, ще ме пуснеш ли да си вървя? — извика Тод. — Няма защо да се страхуваш от мен.

— Аз не се боя от никого.

— Не съм заплаха за теб. Искам само да се измъкна оттук. Нямам причини да търся ченгетата. Не и с тези монети, които са у мен.

— О, да, монетите!

Краката на Бейлинджър изтръпваха. Чудеше се дали след малко ще може да помръдне.

— Ако ти помогна да ги пипнеш, ще се договорим ли? — попита Тод.

— Помощта е винаги добре дошла.

— Но ще се договорим ли, дявол го взел?

— Един приятел винаги ще ми е от полза.

„Какво е намислил Тод?“ — питаше се Бейлинджър. Видя как той измъкна нещо от водата — дълго парче от перилата, което плаваше покрай него.

— Приготви се! — извика Тод. — Ето ти ги, идват!

Поразен, Бейлинджър гледаше как Тод разбутва с парчето от парапет купчината мебели, зад която се криеха той, Аманда и Вини. Една маса се отмести, падна някакъв стол. Тод заблъска силно. Когато се видя, че купчината мебели ще отплава и всички те ще излязат на открито, Франк нямаше друг избор, освен да използва един от последните си два патрона, за да стреля по Тод.

Той се прицели.

Тод пусна парчето от парапет и зашляпа през водата, след което се скри зад част от стълбището, опряна в колоната. Но изведнъж нещо изскочи от развалините и го накара да се разкрещи. То се блъсна в главата му, обхвана лицето му, нокти се забиха в бузите и врата му. Нещо бяло, с три задни крака. Котката! Когато от врата му рукна кръв, Тод се замята бясно, препъвайки се във водата. Натежал от монетите, отчаяно борейки се да смъкне животното от лицето си, той със залитане се отдалечи от колоната, виейки от болка.

Последва изстрел на ловна пушка. Гърдите на Тод сякаш изригнаха. Монетите в джобовете му бяха толкова тежки, че вместо да залитне назад, той се свлече на колене. Лицето му изчезна във водата. Котката изплува от водовъртежа.

Бейлинджър чу скърцане на дърво. Столът, който Тод беше избутал, се отдели от купчината, масата заплува с него, освобождавайки други останки. Всичко се понесе покрай колоната. Той пъхна пистолета в кобура. Когато се обърна, за да помогне на Аманда да задържи Вини, изгуби равновесие. Нещо се удари в краката му. Бейлинджър потъна. Задържайки дъха си, изплува на повърхността и успя да зърне Вини и Аманда, когато потокът понесе и тримата. Стори му се, че чу изстрел на ловна пушка. След това водата го изтласка надолу и го повлече през фоайето.