Дейвид Морел - Нарушители

Без да се замисли, Бейлинджър скочи през дупката и се приземи на балкона долу. След като не беше се срутил при падането на Рони, той смяташе, че ще удържи и него. В последния момент сгъна коленете си, за да смекчи удара, сви се на кълбо и се търкулна, както го бяха обучавали. Като избегна дървото, той клекна и потърси мишена. Но несигурната опора под краката му го изплаши — балконът се клатеше.

Пет врати по-надолу видя Рони, който се прицелваше с ловната си пушка. Балконът се залюля и събори Бейлинджър на колене, но и Рони също загуби равновесие. Ловната пушка изтрещя и сачмите изсвистяха над главата на Бейлинджър.

Преди Рони да успее да вкара още един патрон в гнездото, Франк се хвърли върху него. Двамата с трясък се сгромолясаха на пода, а Бейлинджър мигновено усети как стомахът му се сви, защото под тежестта на двамата балконът пропадна.

Една част се наклони и се срина на по-долния етаж. Мъжете се търкулнаха по наклона един върху друг и паднаха долу. От удара балконът се разклати.

Рони напипа гърлото на Бейлинджър. Той си спомни как Аманда непрекъснато повтаряше колко е силен. Ръцете му несъмнено бяха много силни. А и чудовището имаше опит, беше удушил толкова жени.

Балконът се затресе. На Франк му се виеше свят. Обагрената в зелено гледка наоколо придоби сива окраска — той се задушаваше. Опита се да стреля, но имаше възможност единствено да се цели в гърдите на Рони, в бронираната му жилетка.

Бейлинджър натисна спусъка. Макар че жилетката спря куршума, не можа да смекчи удара. Рони падна назад. Бейлинджър се хвърли към здравия под на един коридор. Само след миг останалата част от горния балкон рухна. Рони изрева сред отломките. Падайки, балконът повлече и останалите и всички балкони се изсипаха с трясък във фоайето.

Стъпил на здравия под в коридора, Бейлинджър гледаше развалините долу. Вдигна се прах, който веднага изчезна под водата, изливаща се от отворения тавански прозорец.

Бейлинджър пъхна пистолета си в кобура и хукна към аварийната стълба. Един етаж, още един… Кашляйки от дима, той изскочи на шестия етаж и се опита да реши как да стигне до мезонета. Вратата на апартамента на Даната беше барикадирана. Имаше ли тайни врати в някоя от другите стаи? През тях ли влизаше Рони в стълбищните шахти, за да залага капани?

Той побърза да влезе в стая, намираща се далече от пожара. Едно бюро привлече вниманието му. Би било лесно да се скрие врата зад него. Избута бюрото, но видя само здрава стена. Извади лоста от раницата си и я удари. Удряше отново и отново, яростта му растеше, отчаянието го караше да вие. Дупката стана по-голяма и разкри отвор между две греди — таен коридор. Той блъскаше с всички сили с лоста, разширявайки отвора. Още един яростен удар и вече можеше да се промуши през него.

Бейлинджър сложи лоста в раницата и навлезе в коридора. Изведнъж видя люлеещото се спираловидно стълбище, чиито подпори бяха изтръгнати от стената. „Господи, аз се намирам в трапезарията под мезонета. Аманда, Вини и аз се опитахме да слезем по тези стълби. Те почти няма на какво да се държат“ — помисли си Франк.

Стъпи на тях. Те се разклатиха. Тръгна внимателно нагоре, стараейки се да се движи леко, но стълбището отново се разклати. Изкачи се още малко, вкопчвайки се във витите перила. Все едно че се беше качил на подхвърляна от вълните платноходка. Останал без въздух, той стигна до капака и почука. Два пъти. Три пъти. Веднъж — според паролата.

Капакът се отвори, Аманда го погледна с облекчение.

Бейлинджър пропълзя вътре. Отблъсна се с крака от стълбите и в този миг те се сринаха.

Мезонетът се изпълваше с пушек. Докато бързаха към кухнята, където беше Вини, Аманда каза:

— Страхувах се, че ще трябва да отворя капака на прозореца и да излезем с Вини отвън. Така поне щяхме да можем да дишаме, дори и да измръзнем.

— Помогни ми да го пренеса в спалнята. Ще го свалим долу, в апартамента на Даната.

— Какво стана с Рони?

— Не знам. Може би е мъртъв. Надявам се, но не съм сигурен.

Повлякоха Вини към спалнята, като вече не ги интересуваше дали вдигат шум.

Оставиха го на пода. След това Аманда отключи и вдигна капака. „Имам само два патрона — помисли си Бейлинджър. — Не мога да си позволя да ги изхабя“. Но виждаше единствено обагрения в зелено пушек наоколо.

Веднага щом излязоха на стълбището, той се поколеба.

— Почакай малко.

Изкачи се едно стъпало нагоре и грабна блокчето пластичен експлозив, което бе оставил настрана, когато обезвреждаше бомбата.