Дейвид Морел - Нарушители

После имаше усещането, че пада по някакви стълби, че се носи по коридор, че прелетява през разтворена врата. Опита се да се вкопчи в нещо, в каквото и да е, за да спре, но успя да докопа само парче дърво. Като изплува отново на повърхността, видя Аманда и Вини пред себе си. Пое си въздух и зърна неясните очертания на стени, облицовани с плочки. Бяха се озовали в района на плувния басейн.

Потокът го избута през една разтворена врата. Залепи го за гигантски резервоар. Сервизното помещение.

Напрегна се да си поеме дъх.

— Аманда!

— Тук съм!

Водата стигаше над кръста му. Като се тресеше от студ, той заплува към нея.

— Вини? Къде си?

Вини плуваше с лице във водата. Франк и Аманда го сграбчиха и задържаха, Вини се закашля. Наоколо беше пълно с паникьосани плъхове, които квичаха и се бореха да докопат някоя тръба, за да се изкатерят по нея. Бялата котка премина покрай тях, мятайки се. Някакви светли на цвят предмети изплуваха наблизо и Бейлинджър осъзна, че вижда руса коса. Някоя от жертвите на Рони.

Нещо в него като че ли се преобърна. Изплаши се, че полудява.

— Трябва да се измъкнем от водата, иначе ще се удавим — с треперещ глас каза Аманда.

Бейлинджър не можа да събере сили да й отвърне, че дори да успееха да си проправят път обратно до фоайето, измръзналите им тела щяха да ги направят безпомощни да продължат.

В един миг нежното лице на Аманда и русата й коса го накараха отново да си помисли, че вижда съпругата си.

— Даян?

— Как ме нарече?

Франк я хвана за ръката и се опита да я поведе с Вини към плувния басейн. Но успя да направи само една стъпка, преди неумолимото течение да ги избута назад и да ги залепи за металния резервоар.

Беше адски студено.

Ръцете му бяха като вдървени.

Нивото на водата достигна до гърдите му.

Най-накрая я беше намерил. Не можеше да я остави да умре. „По дяволите, как ще се измъкнем оттук? Ако онова копеле не беше заварило вратата…“ — мислеше си Франк.

Той започна да гази през потока към вратата. „Заваряването — помисли си — може да не е много здраво. Може да успея да го разбия с лоста“.

Но дори вратата да не беше заварена, пак нямаше да може да я отвори под тоновете вода.

Заварките! Нещо изплуваше в паметта му. Нещо важно, което не можеше да определи точно…

Бейлинджър си спомни, че когато Рони се беше появил на монитора в стаята за наблюдение, вляво от вратата имаше някаква газова бутилка. Тръгна в тази посока. Молейки се Рони да не е преместил бутилката, взе да опипва наоколо във водата, но не я намери. Опипа по-надълбоко и вледенените му пръсти докоснаха извито парче метал.

Изправи се и едва не извика от радост. Но трябваше да свърши още много работа… Металната тръба, заварена на вратата, беше под водната повърхност. Имаше пролука зад тръбата. Той измъкна лоста от раницата си и пъхна острия му край в пролуката. Закрепи го вертикално, с извитата му дръжка нагоре.

Отново взе да опипва под водата. Като пъшкаше под тежестта на газовата бутилка, той я вдигна и използва каишките й, за да я закачи на лоста. Извади пластичния експлозив от раницата си и го напъха между газовата бутилка и вратата. Измъкна ролката лейкопласт от раницата и закрепи накрайника така, че дюзата да сочи към средата на бутилката. Започна да излиза газ. Той щракна стартера на бутилката, горелката пламна.

Водата го изблъскваше назад, докато се бореше да се добере до Аманда и Вини. Спомни си за кошмарите си, в които се мъчеше бързо да отиде някъде, но краката му не помръдваха. Като видя отражението на горелката зад себе си, опря здраво крака в пода и усилено започна да гази през все по-дълбоката вода. Дишайки тежко, заобиколи резервоара. Течението бе притиснало Аманда и Вини към него.

— Затворете очи! Запушете ушите си! — извика той. — Вини, чуваш ли ме? Запуши си ушите!

Зашеметен от болката, морфина и студа, Вини притисна с длани ушите си. Аманда го последва.

Бейлинджър направи същото. Водата достигаше до гърдите му. Мислеше си за горелката. Колко ли време трябваше, за да пробие бутилката? Трябваше вече да е експлодирала. Дали бутилката не беше паднала във водата?

Всичко наоколо се превърна в ослепителна светлина и оглушителен гръм. Макар че беше затворил очи и притиснал ушите си с ръце, Бейлинджър помисли, че ослепява и оглушава. Някаква сила го повдигна нагоре. Не можеше да диша. Горе и долу, дясно и ляво изведнъж вече не съществуваха. Хаосът го понесе нанякъде, тялото му се удари в нещо, той нагълта вода и продължи да се носи бясно напред.