Дейвид Морел - Нарушители

— Какво би могъл да направиш с това? — попита го Аманда. — Нали каза, че без детонатора не върши работа?

Без да й отговори, той натъпка експлозива в раницата си. Слезе под капака, пое Вини и го занесе на гръб до всекидневната на Даната. Отново го положи на пода. С големи усилия Бейлинджър и Аманда преместиха тежките маси и столове, с които бе подпряна вратата, и я отвориха.

От другата страна на вътрешността на хотела излизаха пламъци.

— Толкова дълго бях на тъмно, че бях готов да дам всичко, за да мога да виждам — промълви Вини. — Но сега ми се иска да не виждам нищо.

— Помогни ми да го кача на гърба си — каза Франк на Аманда. — Вини, хвани се за каишите на раницата.

Те си проправиха път през коридора и стигнаха до входа на аварийната стълба. Бейлинджър отново се прицели. Приведен под тежестта на Вини, той се спусна надолу. Вървеше бързо, без да губи равновесие. Пети етаж, четвърти, трети…

— Чувам шуртене на вода — каза Аманда.

— Има толкова много дупки по покрива. Мястото се наводнява — отвърна й Франк.

Втори етаж, първи.

Газеха до колене в ледената вода. Отвориха една врата и видяха хаоса във фоайето. Сега Бейлинджър разбра защо струпаните мебели се заклещваха около колоните и вратите. Водата с невероятна сила се стичаше като водопад от горните етажи, грохотът бе зашеметяващ. Помиташе всеки предмет по пътя си.

— Как ще се измъкнем оттук?

Гласът така стресна Бейлинджър, че той едва не натисна спусъка. Някакъв човек с мъка си проправяше път през водния поток и идваше към тях. Една фигура с очила за нощно виждане, с издути джобове. Лицето й беше покрито с татуировки.

— Опитах да отворя вратата на тунела! — извика Тод. — Но копелето наистина я е заварило! Не помръдват вратите и капаците на прозорците. Ние сме в капан!

— Ще използваме лоста! Ще се опитаме да избием някоя врата!

Прииждащият поток едва не събори Франк. На пет метра вдясно от него се спускаше истински водопад.

— Цялото това проклето място всеки момент ще се срине — каза Тод.

— Изхвърли монетите! Ако паднеш, ще те повлекат под водата.

Тод го изгледа насмешливо. По водата се носеше стол, на чиято седалка висеше плъх. Бейлинджър се дръпна да го избегне и залитна под тежестта на Вини. Аманда го сграбчи и му помогна да се изправи. Изгазиха покрай една колона, където върху купчина мебели гъмжеше от плъхове.

— Какво му има на Вини? — попита Тод.

— Изгаряния по краката. Рони взриви детонаторите.

— Ще му напъхам един детонатор в гърлото, само да го пипна… — Тод изведнъж зяпна ужасено.

— Какво става?

— Един труп току-що премина покрай нас по водата. На жената, която видях в коридора.

Русата коса изчезна по течението. На Бейлинджър му призля при мисълта, че това може да е някой от другите трупове, скрити от Рони в сградата. „Или може би е на Даян“ — помисли си той.

Плаващи предмети разплискваха водата. Бученето във фоайето беше много силно и Франк със закъснение осъзна, че някой стреля с ловна пушка зад гърба му. Като се пребори с потока, той стигна до една колона и се скри зад мебелите, натрупали се около нея.

— Аманда!

— Тук, зад теб съм.

— Къде е Тод?

— Ей там!

Бейлинджър предаде Вини в ръцете на Аманда, извади пистолета си и надникна иззад заклещилите се около колоната мебели. Отпред бяха развалините на главното стълбище. До тях бяха струпани разкривените отломки на рухналите балкони — цял лабиринт, в който Рони можеше да се скрие.

Стори му се, че зърна някакво движение зад купчина преплетени парчета от перила. „Само два патрона ми остават — помисли си той. — Трябва да съм сигурен, че ще улуча“. Докато водата продължаваше да се покачва, Франк се премести зад мебелите и колоната. Изстреляни сачми отчупиха едно парче от масата до него. Криейки се, не беше забелязал проблясването на дулото.

Искаше да разбере къде точно се намира Рони, затова извади радиотелефона от раницата си и каза:

— Дъждът най-накрая ще изгаси пожара. Не можеш да унищожиш всички веществени доказателства.

Намали звука на радиотелефона до минимум и се напрегна да чуе гласа на Рони. Но бученето на водопада му пречеше да различи какъвто и да било друг звук.

Гласът на Рони долетя от радиотелефона:

— Пожарът и дъждът ще заличат отпечатъците от пръсти. Останалите веществени доказателства не могат да бъдат свързани с мен. Никой, освен теб не знае, че аз съм тук. Полицаите ще си помислят, че други са направили това.