Дейвид Морел - Нарушители

Но и ръбът на тази яма започна да се разпада. Когато подът поддаде, той се спусна по-надолу, озовавайки се навътре в стаята на четвъртия етаж. Водата се лееше покрай него. Падна един стол и блъсна ръката му.

„Господи, целият таван се срива!“ — помисли си Бейлинджър.

Масата прелетя покрай него, бюрото се наклони към разширяващата се дупка. Леглото се плъзна в същата посока.

Успя да види, че вратата към стаята на четвъртия етаж е отворена. Но пода го нямаше, всичко по него се бе изсипало надолу, падайки с трясък на по-долните етажи. Бейлинджър изведнъж разбра, че това е стаята, от която бе спасил Вини.

Той рязко пропадна още половин метър надолу. Бюрото и леглото се плъзнаха по-наблизо. Спусна се по въжето и същевременно залюля тялото си. Дясната му ръка докосна възела. Залюля се отново, но от опъването на въжето част от тавана хлътна. Той се понесе към отворената врата. Протегна ръце и се вкопчи в касата й.

Въжето го дърпаше назад в пропастта, но той не се пускаше от рамката на вратата. Чу, че леглото се сгромоляса някъде долу. Успя да се придърпа навътре. Подът на балкона беше хлъзгав. Не знаеше дали ще издържи тялото му, но направи още една стъпка.

Бейлинджър смъкна въжето от рамото си. След това освободи възела и хвана единия му край, опитвайки се да го издърпа надолу, но то се закачи на нещо.

Притеснен, че може да разклати слабия под, той направи една крачка назад и отново дръпна. Въжето не помръдна.

„Вдигам шум“ — помисли си Франк. Дали Рони щеше да го чуе?

Той изостави въжето и извади пистолета си. Но като взе на прицел обагрения в зелено балкон, чу силен тътен във вътрешността на хотела. Сградата се тресеше от бурята. Шумът от сриналата се стая беше просто част от по-голямата шумотевица. Рони нямаше да заподозре нищо.

Бейлинджър огледа хотела отвътре. Дъждът, стелещ се през счупения тавански прозорец, образуваше завеса. Въпреки това отсрещният балкон се виждаше. От стената на петия етаж излизаха пламъци, а от шестия се носеше дим.

Аманда. Вини.

Франк тръгна надолу по коридора, водещ към аварийната стълба. Шумът на бурята заглушаваше този от стъпките му, докато се изкачваше. На петия етаж пропълзя до балкона, надявайки се да зърне Рони отгоре.

Но нямаше и следа от него.

Корените на дървото, което бе прорасло през пода, се поклащаха над главата му. Преди няколко часа то му се беше видяло странно. Сега, в сравнение с всичко, което се беше случило, му изглеждаше нормално.

Бейлинджър се върна при аварийната стълба и започна да се изкачва по-нагоре. Вратата беше отворена. Изостави стълбите и тръгна бавно по къс коридор. Отсреща рухналият балкон изглеждаше пуст. Пламъците скоро щяха да стигнат до мезонета. Въпреки че нямаше никакво време, той си наложи да върви бавно, да внимава. Като стигна до края на коридора, погледна към балкона. Все още нямаше никаква следа от Рони. Освен вратата на апартамента на Даната, всички останали бяха отворени. Рони можеше да е във всяка от тези стаи, ослушвайки се за звуци, идващи отгоре.

От една врата пред него излизаше пушек. Рони палеше нов пожар.

Някаква фигура излезе заднишком от стаята и Бейлинджър стегна пръста си около спусъка. Висок мъж, облечен с костюм и носещ очила за нощно виждане, държеше ловна пушка. Рони! Ярост обзе Франк, като си спомни за безплодния си разговор с този човек преди две години. „И тогава я видяхте за последен път?“ „Да. Когато си тръгна от моя офис по обяд“. Но сега чудовището изглеждаше някак по-различно, не беше така кльощаво, както на монитора в стаята за наблюдение.

Когато Рони се обърна към него, Бейлинджър стреля два пъти и го улучи в гърдите. Изстрелите прозвучаха едновременно с тътена на една гръмотевица. Рони отскочи назад. Преди Бейлинджър да успее да стреля трети път, Рони се блъсна заднишком в дървото. Чу се проскърцване, онази част от балкона, която бе отслабена от корените, се срина. Размахвайки ръце сред чупещите се клони, Рони заедно с дървото пропадна през дупката.

Франк изведнъж проумя защо Рони не изглеждаше слабоват като на мониторите. Той носеше бронирана жилетка.

Бейлинджър се прицели надолу през дупката, решен да го улучи в главата, но зърна само ръката на Рони, докато той шеметно пропадаше. Оставаха му още три патрона, не можеше да рискува да ги изхаби. Знаеше, че докато се спуснеше надолу по аварийната стълба до петия етаж, Рони щеше да е изчезнал — имаше прекалено много стаи, аварийни стълби и тайни врати.