Дейвид Морел - Нарушители

Франк натисна бутона за връзка и притисна лакът към пистолета си в кобура, сякаш черпеше сили от него.

— Чакаме те.

— Чакате огъня — рече гласът.

„Чакането ще ни убие — помисли си Бейлинджър. — Трябва да направим нещо. Няма да се оставим да умрем тук“. Чуваше как дъждът трополи по металния капак на прозореца над него.

Трябваше да има някакъв начин.

Аманда впери поглед в капака. Обзет от слаба надежда, Бейлинджър проумя какво й беше хрумнало. Двамата много бавно се изправиха и огледаха капака. Също както другите в хотела, той имаше ролки, поставени на хоризонтална шина над прозореца. Беше достатъчно да го плъзнеш настрани, за да се отвори. Можеше да се заключва; ключалката бе поставена в долния край.

Но за разлика от капаците на прозорците на долния етаж, ролките на този не бяха ръждясали. Както всичко останало в мезонета, капаците бяха поддържани идеално чисти.

Бейлинджър пъхна края на лоста под ключалката. Започна да натиска, но се притесни, че Рони може да чуе.

— Аз ще му отвлека вниманието — прошепна той на Аманда и сложи ръката й върху лоста. Промъкна се тихо в трапезарията, извади радиотелефона и натисна бутона за връзка. — Уолтър Харигън. Роналд Уитакър. Рони. Майка ти „Рони“ ли те наричаше? Затова ли искаш приятелките ти да те наричат така? За да бъдат като майка ти?

— Просиш си мъчителна смърт.

Франк погледна към кухнята, където Аманда яростно натискаше лоста.

— Уолтър Харигън. Ти си Роналд Уитакър и си… Разбира се! — Разтърси го тръпката на прозрението. — След като излезе от затвора за малолетни, смени ли си името? Така ли стана? С новото име миналото няма да те преследва. Никой няма да знае, че си убил баща си, задето те е тормозил сексуално. — Бейлинджър наблюдаваше Аманда. Основата на ключалката всеки миг щеше да се отдели от стената. — Така ли беше, Рони? Карлайл ли предложи да смениш името си? Това не беше ли друг начин да ти помогне?

— О, той ми помогна и още как! — рече гласът.

— Или ти намираше извинения? Дори когато е разбрал какво вършиш, пак ти е намирал извинения, нали така? Всъщност не е вярвал на какво си способен.

Аманда натискаше с всички сили лоста. Когато ключалката се отдели от стената, Бейлинджър хукна в кухнята и я сграбчи, преди да е паднала на пода.

— Но защо той ще ти намира извинения, Рони? — На Бейлинджър му призля, като се сети за отговора. — Той е наблюдавал през стената. Видял е какво е правел с теб баща ти… Видял е какви ги върши с теб извратеният тип, от когото баща ти е взел пари. След като цял живот е шпионирал другите, Карлайл най-накрая се е отвратил от това. Можел е да направи нещо, за да спре онзи тип, но… Той е бил като бог, който наблюдава този създаден от него ад, без да се намесва. Но когато е видял как разбиваш главата на баща си, е изпитал нещо повече от любопитство. Може би защото е бил толкова самотен през детството си, той се е припознал в теб. Почувствал се е виновен, задето не е попречил това да се случи с теб. Оставал му е единствено шансът да компенсира по някакъв начин случилото се. Той те е разглезил, а после през една нощ е открил какви са последиците от това.

— Тази нощ ти ще откриеш последиците. Виждам пушек тук, долу — каза гласът.

Франк сложи радиотелефона в раницата. Двамата с Аманда избутаха капака. Беше изненадан от плавното движение на ролките.

04,00 ч.

Прозорецът зейна отворен. Също като другите в хотела, той беше счупен — част от маскировката на сградата, за да изглежда потискащо изоставена. В мрака навън вятърът и дъждът зашибаха лицето на Бейлинджър. Той и Аманда най-сетне поеха с пълни гърди свеж въздух. Блесна светкавица и освети плажа седем етажа по-надолу.

Франк вдигна рамката на прозореца, за да не се пореже на парчетата стъкло.

— Ще намеря къде да вържа въжето — каза той на Аманда. — Веднага затвори капака след мен. Ако Рони долови свежия въздух, ще разбере какво правим.

Той се прехвърли през прозореца. Сред обагрения в зелено мрак внимателно се спусна на покрива. Вятърът го заблъска с невидими ръце, дъждовните капки бодяха лицето му, стичаха се по устните му и той усети горчивия вкус на пот, мръсотия и кръв.

Очилата му се намокриха и трудно се виждаше. Избърса стъклата им, трепна, когато наблизо блесна светкавица, и предпазливо се придвижи напред.

Покривът беше мокър и хлъзгав. Той се премести надясно и задиша по-леко, когато отново стъпи на нещо по-твърдо. Приклекна, за да не може вятърът да го събори.