Дейвид Морел - Нарушители

— Не говори за него по този начин!

— Карлайл е бил чудовище.

— Не, ти не знаеш нищо за баща ми.

— Той не ти е баща. Може да е било нещо като осиновяване, но той не ти е бил баща, макар да е бил толкова извратен, колкото и истинският ти родител.

— Истинският ми баща ли? — с отвращение изрече гласът. — Никой истински баща не би се държал по този начин.

— Но и никой истински син не би се държал с Карлайл по начина, по който ти си се държал — каза Бейлинджър. — Подозирал е какво правиш, но не е могъл да го докаже, нали така? Бил е извратен, но не колкото тебе. Затова е затворил хотела, за да те отдели от ловната ти територия. Надявал се е да престанеш, но не е бил сигурен, нали така? Затварянето на хотела е било просто предпазна мярка. А ти какво направи? Постепенно го превърна в затворник в неговото собствено леговище! Заплашил си го, че ще го нараниш, а той най-много се е страхувал от това! Принуди ли го да подпише документите, за да станеш управител на тръста? Когато започнаха вълненията, ти не направи ли така, че да изглежда, сякаш той е поръчал поставянето на метални капаци на вратите? По този начин си могъл да го контролираш изкъсо и да прикриваш собствените си тайни. Но някъде по пътя той е открил какво вършиш… Не изведнъж, а малко по малко, в продължение на години. Не се ли случи точно това, Рони? Той е намерил труповете на някои от твоите приятелки. Успял е да събере сили и да се измъкне оттук. Нещо го е изплашило повече от това да бъде наранен и да кърви, докато умре. Дори повече от парализиращия простор на открития плаж, където се е принудил да избяга. Нещо го е изплашило толкова много, че се е самоубил. Ти, Рони.

— Много въпроси — каза гласът.

— Ти си убил двама бащи — единия, когото си мразил, и другия, когото си желал.

— Въпроси, на които няма отговор.

Бейлинджър надникна в стаята за наблюдение. Леки струйки дим се промъкваха през хавлиените кърпи, сложени около капака в пода. „Спечелих достатъчно време — помисли си той. — Морфинът вече трябва да действа“. Коленичи до Вини.

— Боли ли те още?

— По-добре е.

— Сега ще трябва да се изправиш на крака.

Очите на Вини се разшириха.

— Нямаме избор — каза Франк. — Не можем да останем тук. Огънят ще ни достигне, ако Рони не успее.

„През кой капак да минем?“ — питаше се Бейлинджър. Ако използваха стълбището от апартамента на Даната, Рони щеше да ги види през дупките в онази стена. И щеше да стреля.

Стълбището от стаята за наблюдения беше в пламъци, другото в кухнята — наводнено. Асансьорът представляваше смъртоносен капан. Щом Рони го чуеше да бръмчи, щеше да стреля във вратата му и да убие всички, намиращи се в кабината. Или пък щеше да изключи електричеството, да хване жертвите си в капана на шахтата и да остави пожарът да се погрижи за тях.

Бейлинджър пропълзя до библиотеката. Когато вдигна капака в пода, чу шуртенето на водата. Той го затвори, предпазливо се промъкна през кухнята и влезе в трапезарията. Отвори капака там и въздъхна облекчено, след като не чу шум от вода.

Върна се в спалнята. Опърлените крака на Вини бяха подпухнали още повече.

— Ти само ще ни придружаваш, Вини. Ние с Аманда ще поемем цялата тежест. — Франк погледна към нея. — Готова ли си?

— Както винаги — отвърна Аманда.

Застанала сред дима, тя толкова много му заприлича на Даян, че му се стори, сякаш наистина вижда жена си. Разтърси глава, за да се опомни.

— Ти си ранен — каза тя, сочейки дясната му ръка над лакътя.

Бейлинджър с изненада видя, че ръкавът на винтягата му е изцапан с кръв.

— Май ме е засегнала някоя сачма от ловна пушка.

— И лявата ти буза…

Той я докосна и усети кръвта по нея.

— Някоя изхвръкнала треска може би. Ето, вземи. — Той свали другите очила за нощно виждане от колана си. — Ще ти потрябват. — След като тя си ги сложи, той каза на Вини: — Сега ще стане тъмно.

Измъчван от болката, Вини кимна.

— Просто правете каквото е необходимо.

Бейлинджър изключи лампите върху защитните каски на Аманда и Вини. Молеше се Вини да е достатъчно силен, за да не се паникьоса в тъмнината, след като го изведяха от стаята със запалените свещи. Докато Аманда свикваше с лекото зелено сияние, дължащо се на очилата, Бейлинджър сложи раницата на гърба си. Прибра пистолета в кобура и пъхна лоста в колана си.

Аманда подхвана Вини от едната страна, Бейлинджър — от другата, и го повдигнаха от пода.

— Облегни се на нас — прошепна Франк. — Не се опитвай да ходиш, остави ни да те носим.