Дейвид Морел - Нарушители

— Тук, горе! В стаята за наблюдение!

Бейлинджър се изкачи, изтича в стаята за наблюдение и отвори вратата в пода. Димът го накара да се закашля. Когато той се разнесе, с помощта на очилата за нощно виждане съзря, че три етажа по-надолу стълбището е взривено.

Той вдигна радиотелефона.

— Сигурно говориш за металната кутия, прикачена на кръста на Аманда! Е, намерихме и нея. Изхвърлих я надолу по стълбите. Виждам, че сега там пламна пожар.

— И без това се канех утре да вдигна това място във въздуха. За мен монетите не струват нищо.

Споменаването на златото обезпокои Франк.

— Монетите ли?

— Цяло състояние са, но не можах да ги използвам, за да платя данъците на хотела — горчиво рече гласът. — Ходих при всякакви антиквари — търговци на монети, в различни градове. Никога не показвах повече от две. Но трябва да продадеш цял куп монети от седемстотин долара, за да се опиташ да платиш данъци за петдесет хиляди. Един ден във Филаделфия съвсем непознат търговец погледна онова, което му предлагах, и каза: „Значи ти си оня тип, дето има много «двойни орли». Колегите антиквари говорят за теб“. И това беше последната монета, която посмях да предложа за продажба.

„Защо говори толкова много?“ — чудеше се Бейлинджър. Явно искаше да печели време, но какво ли бе намислил?

Изведнъж се сети какво бе казал на Рони само преди секунда: Изхвърлих я от стаята за наблюдение надолу по стълбите. Там като че ли избухва пожар. Господи, беше му разкрил къде се намира!

Бейлинджър отскочи от отвора на капака и се хвърли към спалнята. Нещо експлодира зад него, но не се разхвърчаха парчета. След трясъка нахлу гореща вълна и изпълни стаята за наблюдение. „Детонаторът до капака в пода“ — сети се Франк. Рони го беше задействал чрез дистанционно управление.

Аманда и Вини се втурнаха пред него. Но посоката, в която тръгна Вини, подсказваше, че не е разбрал каква е причината за взрива.

— Вини, махни се оттам!

Мъжът спря.

— Махни се от капака! — извика Бейлинджър.

Стреснат, Вини погледна надолу към мястото, където беше стъпил.

Взривът бе слаб, но оглушителен. Лумна огън и дънките на Вини пламнаха. Той изкрещя и падна на пода.

Бейлинджър грабна покривката от леглото и я метна върху него, отчаяно опитвайки се да угаси пламъците. Вини продължаваше да пищи.

В мезонета един след друг започнаха да избухват детонаторите. Франк видя как блясват, видя пламъците в стаята за наблюдение и в медицинския кабинет.

— Пожарогасител! — кресна Аманда. — В кухнята е!

Тя хукна натам, а Бейлинджър грабна декоративна глинена кана от едно бюро и се втурна в банята. Завъртя кранчето, но вода не потече. „Електричеството е изключено, помпата не работи!“ — спомни си той. Загреба вода от легена за миене, изтича в медицинския кабинет и я изля върху пламъците. Изстрел от ловната пушка проби още една дупка в пода, но Бейлинджър вече тичаше обратно към банята. Смъкна капака на резервоара и загреба вода. Този път не влезе в кабинета, а спря на прага и изля водата оттам. Огънят изсъска, пламъците намаляха. Отново загреба вода, дотича обратно и я лисна върху пламъците, които угаснаха.

В този миг чу свистенето на пожарогасител — Аманда се бореше с огъня в друга стая. Но в трапезарията също се издигаха пламъци. „Вода. Трябва да намеря още вода“ — рече си Бейлинджър. Погледна отворената врата на асансьора, изтича до него и грабна петте шишета с урина, които Рони им беше върнал, за да ги подразни.

„Грешен ход, кучи сине“ — помисли си той, докато изливаше урина в пламъците. Замириса на амоняк, той се задави. Огънят зацвърча. Гъст дим изпълни стаята, но пламъците угаснаха.

Нов изстрел на ловна пушка разцепи пода. Както тичаше, Бейлинджър усети как една треска одраска лицето му. Намери Аманда в библиотеката, където трескаво гасеше последните пламъци с пожарогасителя. Тя побърза да отиде в стаята за наблюдение, изстреля бял облак върху огъня там и също го угаси. Но след миг пожарогасителят се изпразни.

Подът избухна от следващия изстрел, но Бейлинджър беше успял да издърпа Аманда в спалнята. Двамата клекнаха до Вини край външната стена. Засега това беше безопасно място — над всекидневната на Даната, чиято врата все още беше барикадирана. Около тях се виеше дим. Овъглените панталони на Вини бяха залепнали за тялото му, кожата му бе почерняла. „Изгаряне трета степен“ — рече си Франк. Беше виждал много такива в Ирак.

— Боли — простена Вини.