Дейвид Морел - Нарушители

Но веднага щом тръгнаха, Бейлинджър разбра, че Аманда няма да издържи.

Спряха.

— Може би ако ни прегърне през врата — промълви Аманда, — ще можем да го подкрепяме.

Напредвайки бавно, те стигнаха до капака в трапезарията и оставиха Вини на пода.

Бейлинджър държеше пистолета, докато Аманда отключи и отвори капака. С помощта на очилата за нощно виждане тя огледа обагрената в зелено стълбищна шахта. Чуваше се единствено плющенето на дъжда навън.

Отворът не беше достатъчно голям, за да преминат през него двама души, затова Франк слезе по стълбите, докато главата му се озова под капака. Аманда подхвана Вини за раменете и му помогна да се добере до отвора. Въпреки болката Вини успя да запази мълчание. Бейлинджър го хвана за колана и го смъкна на стълбите, стараейки се да действа внимателно.

От миризмата на изгоряла плът взе да му се повдига. Изчака Аманда да влезе в шахтата. След това се обърна с гръб към Вини, той обгърна врата му, Бейлинджър се изправи и приведен напред, понесе Вини надолу. Наранените му крака се провлачиха по стъпалата.

Но в следващия миг Франк си каза: „Не, това е грешка“.

— Промъкни се покрай мен — прошепна той на Аманда. — Размахвай чука пред себе си, за да проверяваш за изпъната тел.

Без да издава страха си, тя взе чука от колана му и се промъкна покрай него. Вини стискаше зъби и стоически търпеше болката. Всички се движеха надолу в кръг, учестеното им дишане изпълваше шахтата. „Прекалено шумни сме. Рони ще ни чуе“ — помисли Франк. Стомахът му се присви от напрежение. Трябваше много внимателно да пази равновесие, за да не се катурне напред под тежестта на Вини.

Изведнъж Аманда спря. Бейлинджър я погледна. Почти бяха стигнали до един коридор на шестия етаж. Чукът беше докоснал нещо.

Оказа се, че е остра като бръснач тел.

Той я видя как трепти, изпъната пред стъпалата.

Наклони се назад и остави Вини на стълбите, като изпита моментално облекчение, че се е освободил от тежестта.

— Легни по гръб — прошепна Франк на Аманда. — Промуши се под телта. После аз ще помогна на Вини да се провре под нея.

Без да се колебае, тя го направи и се обърна. Зачака Бейлинджър да подкрепи Вини, за да премине препятствието.

Но Вини тупна на стълбите и възпроизведе ужасяващ звук в шахтата.

Бейлинджър му помогна да пропълзи под изпънатата тел.

След като Вини премина, Франк също се промуши отдолу. След няколко секунди той отново слизаше по стъпалата с тялото на Вини на гърба си.

Аманда вървеше пред тях, проверявайки с чука дали няма още някоя опасна преграда.

Изведнъж стълбите се разклатиха. От стената изскочиха болтове, а стълбището се отдели от подпорите си. Бейлинджър се олюля. Когато болтовете издрънчаха върху по-долните стъпала, той се вкопчи в несигурните перила. Стълбището представляваше една подскачаща огромна спирала, закрепена в горния край, но не и отстрани, която се блъскаше в стените.

Краката на Вини се удариха в перилата. Той изстена високо. Усилен в стълбищната шахта, звукът сякаш изпълни целия хотел. Рони нямаше как да не го чуе. Бейлинджър измъкна лоста от колана си, обърна се и замахна с него към опънатата тел. Удари я с всички сили и тя се скъса.

— Нагоре! — извика той на Аманда. — Веднага!

В стената изтрещяха сачми. Изскочиха още болтове, стълбището се разлюля. Пот се стичаше от лицето на Бейлинджър, докато търсеше опипом отвора на капака. Изпълнен с благодарност, че се опира на нещо стабилно, той се промуши нагоре, мъкнейки Вини, като се стараеше да не чува стоновете му. Спря в кухнята, разчитайки на сигурността на външната стена. Капакът шумно се затръшна и Аманда изведнъж се озова до него.

— Ще пробваме по друго стълбище — с надежда рече Аманда.

— Останаха само още три.

Тя изтощено се отпусна на пода и опря гръб на стената.

— Три. Той има голям шанс да ни намери.

Бейлинджър се свлече до нея.

— Сигурно и на трите има капани.

— Да — каза Аманда. — Вероятно. — Тя погледна към Вини, който стенеше от болка. — Някакви други идеи имаш ли, Франк?

— Не и в момента.

— И аз нямам.

В стаята за наблюдение димът се процеждаше през мокрите кърпи, с които бяха запушени пролуките около капака в пода.

— Но трябва да има някакъв начин — рече Аманда. — Аз няма да се предам.

„Също като Даян е“, помисли си Бейлинджър.

— Права си. Няма да се предаваме.

Чу се пращене откъм радиотелефона.

— Още ли сте живи? — попита гласът.