Дейвид Морел - Нарушители

На дължина стаята беше колкото останалите, но изглеждаше три пъти по-широка. Виждаха се прозорец с луксозен капак, врата и още един капак — всичките от метал, покрит с прах. Представи си как Даната е гледал през широките прозорци към дъсчената пътека, плажа и океана. Осъзна, че след смъртта му Карлайл също е стоял в тази стая, наслаждавайки се на гледката, изпълвайки неговото пространство. Но само нощем. Денем пейзажът навън би го ужасил.

Звукът от нечии стъпки накара Бейлинджър да се обърне — Джей Ди се връщаше, след като бе проверил какво има зад двете врати вляво.

— Дрешник и спалня — каза Джей Ди. — В банята се влиза през спалнята. Всичко е нормално.

Те включиха миньорските лампи, осветявайки тъмните пространства между свещите.

— В онези времена не е имало телевизия — каза Мак. — Как ли си е прекарвал времето? Сигурно се е отегчавал до смърт.

— Ето така. — Бейлинджър посочи една масичка за карти в ъгъла. „Продължавай да поддържаш разговора“, повтори си той.

Стараейки се да следва примера му, Вини посочи някакъв странен предмет — правоъгълен, с издут полукръг отпред. Беше черен с червени ръбове.

— Какво е това?

— Радио.

— Добре са го маскирали, не ще и дума. Какво е това, лъскавото, от което е направено?

— Бакелит — обясни Вини. — Ранна разновидност на пластмасата.

— И тези разтворени списания, все едно Даната просто е отишъл да се изпикае — каза Джей Ди. — „Ескуайър“, „Сатърдей Ивнинг Поуст“. За това никога не съм чувал.

Мак се приближи до един шкаф за книги, също черен с червени ръбове. „Отнесени от вихъра“. „Как да печелим приятели и да влияем на хората“. Аха, Даната е имал влияние върху другите хора и още как! С дулото на пистолета, опряно в слепоочието.

Бейлинджър все така се взираше в осветената от свещите стая. Не можеше да надмогне случилото се. „Още една запечатана капсула на времето“, помисли си той. Ужасяващият писък на падащия Рик отекваше в съзнанието му.

— Ще ми обясни ли някой какви са тези мебели? — попита Тод.

— Стил арт деко — промълви професорът.

Уморени да чакат, за да получат позволение, Бейлинджър и Вини го настаниха на един диван с черни възглавнички, украсени с червени ширити по ръбовете. Страничните облегалки бяха лакирани, десетсантиметрова хромова ивица опасваше седалката.

— Архитектурен стил и стил мебели от 20-те и 30-те години — примирено обясни Вини. Гласът му звучеше немощно. Но въпреки това си наложи да продължи да говори, съзнавайки, че докато е полезен, има шанс да остане жив. — Името идва от една художествена изложба в Париж през 1925 година. Exposition International des Arts Décoratifs Industriels et Modernes.

— Говори разбираемо.

Вини дишаше тежко.

— Означава Международна експозиция на индустриални и модерни художествени декорации. Arts Décoratifs е било съкратено на арт деко. Индустрия и изкуство. Казано по-просто, това е един опит всекидневната да изглежда като нещо средно между фабрика и художествена галерия.

— С промишлени материали. — Професорът изтощено се облегна на дивана. Като че ли и той започваше да разбира, че ако не е полезен, в най-скоро време ще умре. — Стъкло, стомана, хром, никел, винил, японски лак, твърда гума.

— На пръв поглед не изглеждат привлекателни — упорито продължи Вини. — Но ги правели от лъскав фурнир и с извити и чувствени форми. Погледнете този стол. Парче лакирано дърво, черно с червени ръбове, оформено като наклонено S и приличащо на леко вълнуващо се тяло. Или тези цилиндрични стоманени крака на масичката за кафе ей там. Иска ти се да ги погалиш.

„Престани да говориш така. Не насърчавай сексуалните мераци на Мак“ — помисли си Франк.

— Или пък тази лампа — посочи Вини, — която е направена от три цилиндъра от никел, поддържащи абажур от матирано стъкло.

В светлината на свещите и фенерчетата се виждаха мебели, които говореха за преклонението на създателя си пред геометрията — с формата на кръгове, овали, квадрати…

— Понякога мебелите не са удобни на вид, макар че всъщност не е така — каза Вини. — Диванът например, на който е седнал професорът. Облегалката от японския лак изглежда твърда, това впечатление се засилва и от ръбестите странични облегалки. Но те са проектирани като измама, защото меките възглавнички от винил всъщност са много удобни. Нали така, професоре?

— Кармин Даната е можел чудесно да си подремне тук.

— Но не и ти — обади се Джей Ди. — Огледах всички стаи. Къде е трезорът?

Конклин безмълвно отвори уста.