Дейвид Морел - Нарушители

Вини продължи да обяснява:

— В основата на романа е песимистичният детерминизъм. Каквото и да правим, ние сме обречени, защото всичко се предопределя от нашите тела и от обкръжението ни.

— Тъй де, това определено е реалният живот — каза Мак.

„Планът ми действа“, помисли си Франк. Изкачвайки се, той усети как професорът потръпна.

— Книгата е била публикувана през 1900-та, една година преди построяването на хотела — продължи Вини. — Преди това в американските романи все се разказвало за хора, които работят упорито и побеждават, или както го наричал Уилям Дийн Хауълс: „усмихнатите аспекти на американския начин на живот“.

— По-късно ще те попитам кой е Хауълс — каза Бейлинджър, докато помагаше на професора да запази равновесие.

— Но Драйзър е израснал в ужасна бедност. Видял е достатъчно страдания, за да реши, че американската мечта е измама. За да изясни становището си, той е нарекъл един от следващите си романи „Американска трагедия“. Компанията „Дабълдей“ публикувала „Сестра Кери“, но когато съпругата на Дабълдей прочела книгата, толкова била шокирана, че настояла мъжът й да прибере всички екземпляри в склада и да забрани разпространението й. Чак няколко години по-късно романът бил издаден отново и се превърнал в класика.

— Предполагам, че трябва да го прочета — рече Бейлинджър.

— Като нищо ще ти повярвам! — изсмя се Вини. — Историята е впечатляваща, но е написана ужасно. Идеята на Драйзър за изискана проза означава да наречеш един бар „наистина шикозна кръчма“.

Някъде надолу по стълбите Джей Ди прихна.

Стигнаха до петия етаж и тежко се заизкачваха по-нагоре, бавейки се заради Конклин. Бейлинджър се притесняваше от тежкото дишане на професора. Чудеше се дали да не се хвърли нагоре по стълбите и да измъкне пистолета от ръката на Тод. Но той беше доста далеч, а стълбището бе прекалено тясно. Тод щеше да започне да стреля, а Мак и Джей Ди — да нападнат с ножовете си останалите от групата, които нямаше къде да избягат. Щеше да настане истинска касапница. „Не, сега не му е времето“.

— Тази сестра Кери ми напомня за мацето от филма, дето го спомена нашата кукличка — изхили се Мак. Бейлинджър знаеше, че той има предвид Кора. Обзе го още по-силна ярост. — Оня филм, от който е „Лунна река“. Как се казва, кукло?

— Не ме наричай така!

— Как се казва филмът? — попита заплашително Мак.

— „Закуска в Тифани“.

— По дяволите, преди да го гледам по телевизията, си мислех, че това е един от онези филми, в които действието се развива в ресторант. Също като „Вечеря с гадния Андре“. Обаче не, това е филм за едно шантаво маце. Как се нарича тя, кукло?

— Холи Голайтли.

— Дори името й е шантаво. Холи Лъжливата курва, така е трябвало да се казва. Карала разни типове да я водят по шикозни ресторанти. А те, естествено, очаквали след това да й свалят гащите. Но след като си изяждала страхотно скъпата вечеря, тя ги молела да й дадат малко пари, за да отиде до тоалетната. Никога не съм влизал в тоалетна, дето трябва да се плаща, ама предполагам, че богаташите правят такива неща. После се измъквала от ресторанта и те никога не получавали онова, за което са платили. Не лягала с тях, но ако питате мен, пак си е била курва.

Стигнаха до шестия етаж.

— Къде е шестстотин и десета стая? — попита Тод.

В светлината на миньорските лампи се виждаха вратите с потъмнелите номера на тях.

— Шестстотин двайсет и две е вдясно. — Джей Ди насочи лъча на фенерчето си към дървото, израснало на пода.

— Тогава шестстотин и десет е в обратната посока. — Тод им направи знак с пистолета да продължат.

— И много тъпо завършва — продължи Мак. — Предполага се, че главният герой е някакъв много умен писател. Той знае, че на мадамата й плащат, за да носи съобщения на един гангстер в затвора. Знае, че тя се готви да се жени за южноамерикански милионер, за да му пипне парите. Обаче тъпият герой пак се влюбва в нея. Накрая двамата са на улицата в дъжда и търсят една котка, която тя е изхвърлила, после я намират и започват да се целуват. И музиката става много сълзлива, а пък аз си мисля: „Бягай, тъпо копеле! Бягай с всички сили от тая курва! Тя ще ти разбие сърцето и ще те зареже, щом се появи някой мангизлия!“.

— Освен всичко това, хареса ли ти филмът? — Джей Ди се изсмя.

— Дявол те взел — изведнъж кресна Вини на Бейлинджър, — аз щях да съм с вас! — Толкова беше бесен, че не можеше да се сдържа. — Професорът трябваше само да ме попита и аз щях да съм с вас! Да не мислиш, че на мен не ми трябват пари? Получавам келява заплата в едно училище, където хлапетата бият учителите, защото им дават домашна работа. Аз нямам богати родители като Рик. По дяволите, баща ми умира от емфизем. Той няма здравна застраховка. Аз мога само да плащам проклетите му сметки за лечението! Ако ме бяхте попитали, щях да съм с вас!