Дейвид Морел - Нарушители

— Повече от четиристотин долара за една унция.

— Значи можем да претопим монетите и…

— Ще излезете на загуба. Един „двоен орел“, по-малко от една унция, струва близо седемстотин долара на колекционерския пазар.

— Исусе!

— Но чуйте и това — продължи Бейлинджър. — „Двойният орел“ от 1933 година е бил сечен точно преди правителството на Съединените щати да се откаже от златния еталон. Преди монетите да бъдат пуснати на пазара, те вече били обявени за незаконни и трябвало да бъдат унищожени. Някои обаче били откраднати. Преди време подобна монета е била разиграна на търг в „Сотбис“. Спечелилият е предложил цена от близо седем милиона долара.

Тримата мъже гледаха с разширени от изумление очи.

— Предполага се, че Даната е успял да докопа пет такива монети.

Зениците на Тод отразяваха светлината на миньорските лампи. Той направи знак на всички да тръгват.

— Нямам търпение да видя този трезор.

— Помогни ми да вдигна професора — каза Бейлинджър на Вини.

Вини го изгледа свирепо, задето ги беше лъгал. Но въпреки това привързаността му към професора го накара да се приближи. Бързо разбраха колко са ограничени движенията им заради овързаните с лейкопласт китки. Единственият начин да вдигнат професора бе, като пъхнат ръце под мишниците му. С големи усилия го изправиха.

Конклин изстена, но успя да се задържи на здравия си крак.

— Много зле ли се чувстваш? — попита Франк.

— Все още съм жив. — Професорът с мъка си пое дъх. — А и при дадените обстоятелства нямам намерение да се оплаквам.

— Вярно ли е, че с този тип сте смятали да вземете златните монети? — настоятелно попита Вини.

— Аз не съм съвършен — каза Конклин. — Това е нещо, което трябва да разбереш за учителите си. Но като ви слушах всички да обяснявате за Акта за златния резерв от 1934 година, останах изумен, че ти, Вини, наистина помниш Сен Годен.

— И щяхте да си поделите парите? Само вие двамата?

Възрастният мъж изглеждаше засрамен.

— А щеше ли да се съгласиш да участваш в това? През цялото време твърдяхме, че не вземаме нищо, освен снимките, които сме направили. Е, нямаше да можем да нарушим това правило просто така. То би означавало да извършим сериозно престъпление. Щеше ли да рискуваш да прекараш остатъка от живота си в затвора, или щеше да съобщиш на властите?

— Но вие сте били готов да рискувате!

— В момента нямам много за губене.

Мак и Джей Ди напъхаха цялото снаряжение в раниците, натъпквайки ги догоре, защото им трябваха само три, вместо пет. Оставиха единствено шишетата с урината.

Мак пъхна под колана си водния пистолет.

— Много отдавна не съм имал играчки.

Той вдигна една от раниците, Джей Ди взе втората, а Тод третата. Очилата за нощно виждане висяха на гърдите им.

— Ще действаме така — каза Тод, като с една ръка оправяше каишите на раницата, а с другата държеше пистолета на Бейлинджър. — Аз ще тръгна пръв нагоре, но ще вървя заднишком, с насочен пистолет към вас. Мак и Джей Ди ще ви следват, но на разстояние. Така няма да можете да ги блъснете надолу по стълбите. Ако опитате нещо такова, те веднага ще залегнат, а аз ще започна да стрелям. Не ми пука какво знае някой си за трезора! Сгафите ли, аз първо ще ви застрелям, а после ще се изпикая отгоре ви.

Тод излезе от балкона, мина по коридора, стигна до аварийната стълба и започна да се изкачва по нея заднишком. Бейлинджър и Вини вървяха след него. Миньорските им лампи се поклащаха, защото бяха пъхнали завързаните си ръце под мишниците на професора, който куцукаше тромаво. Следваха ги Рик и Кора, а най-отзад — Мак и Джей Ди. Стъпките им отекваха шумно в тясното пространство.

— Вини, сега, след като знаеш, че не съм репортер — рече задъхано Франк, — имам един въпрос.

— Какъв?

— Ти говореше за композитора, дето написал „По бреговете на Уобаш“ и „Моето момиче Сал“. Каза, че той бил брат на Тиодор Драйзър, сякаш това е голяма работа. Кой, по дяволите, е тоя Тиодор Драйзър?

— Той е написал „Сестра Кери“.

— Коя сестра?

„Продължавай да говориш — казваше си Бейлинджър. — Установи някаква връзка с тях“.

— Това е един от първите страхотни американски романи. — Вини като че ли разбираше какво се опитва да направи Бейлинджър. — Действието се развива в предградията на Чикаго. Разказва се за една жена, която е принудена да спи с кого ли не, за да оцелее.

— Звучи ми като в реалния живот — обади се Мак от мрака надолу по стълбите.