Дейвид Морел - Нарушители

— Сен Годен — каза Вини.

— Точно така се казва. Десетдоларовите златни монети били наричани „орли“. Двайсетдоларовите — „двойни орли“. До Голямата депресия хората ги използвали като платежно средство. Но после дошъл Черният петък.

— Какъв, по дяволите, е този Черен петък? — попита Тод.

— Ужасният срив на фондовата борса през 1929 година — отговори Кора.

Сърцето на Бейлинджър се поуспокои. „Точно така, карайте ги да разговарят“, помисли си той.

— Давайте по същество! — обади се нетърпеливо Мак и потърка белега от изгаряне върху бузата си.

— В началото на 30-те години — подхвана Кора — американската икономика била толкова зле, че правителството се страхувало тя да не се срине. За да запази плаващия курс на долара, то се отказало от златния еталон.

— Говори по-разбираемо, сладурче.

— Преди Депресията стойността на долара е била обвързана със стойността на златния резерв в държавната хазна на Съединените щати — каза тя. — На теория човек можел да отиде в някоя банка, да сложи трийсет и пет долара на гишето и да поиска тяхната равностойност в злато. Една унция в случая. Но по време на Депресията правителството решава, че доларът струва толкова, колкото то реши. Ето защо сме се отказали от златния еталон. Това означава, че златото вече не можело да се използва като платежно средство. Според Акта за златния резерв от 1934 година, станало незаконно частни граждани да притежават златни слитъци или монети. Освен златото за бижутерията, останалото трябвало да бъде предадено в държавната хазна.

— Правителството откраднало златото? — удиви се Джей Ди.

— Хората, предали слитъците и монетите, получили разписки, които можели да прибавят към банковите си сметки — обясни Вини. — Оттогава на американците е разрешено да притежават златни монети само ако се смятат за историческа или колекционерска ценност. Можеш да гледаш монетата, да я държиш в ръката си, да я изтъргуваш в магазин за редки монети. Но не можеш да си купиш една туба бензин с нея.

— Несъмнено в днешно време с номиналната стойност на една двайсетдоларова златна монета не можеш да си купиш туба бензин — рече Франк. „Поддържай разговора“, повтори си той.

— Ами гангстерът? — Тод опипа парчето тръба, пъхнато под колана му.

— Кармин Даната е бил гангстер през 20-те години — обясни Бейлинджър. — Негова запазена марка било да дава златни монети на любимите си проститутки. Когато ударила Депресията, той бил сигурен, че правителството мами всички, като конфискува златните монети и златните слитъци. Вместо да ги предаде, той започнал да ги трупа. Най-накрая имал толкова много скривалища, че не можел да ги помни всичките. Именно тогава, през 1935 година, Даната наредил да изградят трезор в апартамента му.

— Искаш да кажеш, че златните монети все още са там, вътре? — Очите на Мак искряха.

— Даната загинал при гангстерска престрелка в Бруклин през 1940-а — отговори Бейлинджър. — Той единствен е наемал този апартамент. Плащал предварително за цяла година напред. Наричал го „моя полог“. След неговата смърт собственикът на хотела…

— Карлайл. Чухме ви да говорите за него. Онзи смахнатият, с повече пари, отколкото е заслужавал.

— Той никога не дал този апартамент под наем на друг — каза Бейлинджър. — От 1940 година до 1968-а, когато хотелът бил затворен и Карлайл живеел тук сам, апартаментът останал празен. Карлайл много обичал да шпионира хората, защото съществувал чрез техния живот. Професорът предположи, че той е запазил стаята такава, каквато е била по времето на Даната. Радвал се е да има тайни запаси от златни монети в трезора и да си ги гледа, когато е сам. Предполага се, че монетите са красиви: летящ орел от едната страна, Статуята на свободата от другата.

— И онова шантаво копеле не се е опитало да ги измъкне тайно от страната и да ги обърне в мангизи? — изуми се Мак.

— Той е страдал от агорафобия. Страхувал се е да напусне хотела. Всяка чужда държава била като друга планета за него. Защо да превръща монетите в пари, които са му били излишни, след като е имал удоволствието да притежава повече златни монети, отколкото някой е виждал накуп след 1934 година? Тази нощ, докато проучвахме стаите, ние открихме, че Карлайл е бил обсебен от налудничавата мания да ги запази такива, каквито са били, когато последните гости на хотела са си заминали. Вероятно е започнал да прави това още през 1940 година, когато Даната е бил убит.

— А колко струва златото в днешно време?