Дейвид Морел - Нарушители

— Открих мобилен телефон.

— И аз. Всички имат по един.

— Престани да ме пипаш ! — изпищя Кора.

— Кротувай! Нали трябва да се уверим, че не носиш оръжие.

— Под бельото си ли го нося?

— Остави я на мира — пъшкайки, каза Рик. — О, господи, носът ми! Сигурно си ми счупил носа.

— Такава беше целта — обади се третият глас. — Някой друг ще се оплаче ли от нещо?

На площадката настъпи тишина. Чуваше се само свистенето на вятъра някъде горе.

— Най-накрая се радваме на малко сътрудничество — каза третият глас. — Добре, хайде сега всички изпънете ръце напред.

Бейлинджър дочу шума от някакви колебливи движения.

— Ей, не ме карайте да повтарям!

Движенията станаха по-бързи. Франк също протегна ръце. Тази, по която го бяха ударили, ужасно го болеше, но като че ли нямаше нищо счупено.

— А сега съберете китките си! — нареди първият глас.

Бейлинджър знаеше какво ще последва. По-рано бе преживял подобно изпитание, само че тогава около главата му бе завързан чувал. Все още сънуваше кошмари. Прииска му се да изкрещи, да се бори, но беше безсилен. Плувна в пот, докато се мъчеше да успокои дишането си.

Стъпките се приближиха. Той се напрегна да изтърпи болката, когато го ударят по главата. Вместо това усети, че увиват лейкопласт около китките му, чу неприятния звук от отлепването на парче от ролката. Лейкопластът го стягаше все по-здраво и по-здраво.

— Това ще ви задържи за известно време — каза третият глас.

Стъпките се отдалечиха.

— Какво правиш? — изплашено извика Кора.

— Млъкни и стой мирно или пак ще си пъхна ръката в гащите ти!

Настъпи тишина, чуваше се само учестеното й дишане и звукът от лейкопласта.

— Кой е следващият? Ами приятелчето със счупения нос?

Пак се разнесе дразнещият звук от отлепянето на лентата.

— А сега е твой ред, драги.

Бейлинджър не можа да разбере дали се обръщат към Вини или към професора.

— Ей, тоя старец се е гътнал! — рече вторият глас.

„От болката е, когато падна на пода и удари крака си“, помисли си Франк. Яростта му помогна да забрави за миг нарастващия страх и ужасното усещане, че се задушава от чувал, вързан отново около главата му.

— В това състояние е напълно безопасен — каза третият глас.

— Въпреки това му залепи китките!

Професорът изстена.

— Добре — каза първият глас. — А сега ни трябва малко светлина.

Бейлинджър усети как въздухът около лицето му леко се раздвижи — една ръка се пресегна и взе лампата му. Изведнъж блесна светлина и той присви очи. Пред себе си видя метална тока на колан, под колана — затъкнато парче тръба. „С това трябва да ме е ударил по ръката“, помисли си той. И огледа мръсния черен панталон и кирливото дънково яке на нападателя.

Всички лампи светнаха, освен тази на професора. Светлините се стрелкаха по балкона, разкривайки трима млади мъже. Бейлинджър вдигна очи към мъжа пред себе си и в този момент чу как Кора ахна. След това разбра какво е изтръгнало възклицанието й. Сякаш го заляха с ледена вода: мъжете носеха очила за нощно виждане! Приличаха на герои от фантастичен трилър заради издутите бинокли, които сякаш израстваха от лицата им. Като у дома сме си в тъмното. Тук ни харесва. Виж, шоколадови десерти — проехтяха думите им в главата му.

— Изненадани ли сте? — попита първият.

Бейлинджър наистина беше изненадан, но от нещо друго. Мъжът беше висок и мускулест, главата му — обръсната, а лицето и вратът му, който се виждаше над палтото, бяха обагрени в червено, синьо, виолетово и зелено от татуировки. Истинска вихрушка от неразличими форми!

— Какво си ме зяпнал? — тросна се първият.

— Учудват ме очилата ти — излъга го Франк.

— Много хитро, нали? Чувал съм, че преди десет години са стрували цяло състояние и че производството им е било под контрола на армията. А сега можеш да си ги купиш евтино от всеки магазин за армейски излишъци.

— И да ги използваш, за да ловиш мадами или да следиш съседите си — каза вторият.

Бейлинджър извърна поглед и видя един не толкова мускулест тип с мръсни тъмни дрехи, който си сваляше очилата. Лявата му буза бе покрита с пръстеновидните издутини на белег от изгаряне, почти толкова бял на цвят, колкото и петкраката котка албинос. Този мъж — на около двайсетина години, също бе избръснал скалпа си. Но нямаше татуировки.

— Всичко е разкрито — рече третият и свали очилата си.

От тях около очите му се бяха образували червени кръгове. Както бе застанал между Рик и професора, той изглеждаше добре сложен и все пак бе направо мършав в сравнение със своите съучастници. Беше и по-нисък от тях, а те изглеждаха над два метра. Имаше къса военна подстрижка.