Дейвид Морел - Нарушители

— Е, поне бих могъл да направя така, че да му е удобно. Той лежи върху ранения си крак.

— Да го обърнеш по гръб ли? Смяташ, че това трябва да се направи?

Бейлинджър не му отговори.

— По дяволите, ако само за това се притесняваш… Джей Ди се приближи и обърна професора по гръб.

Той простена, но раздвижването го накара да дойде на себе си. Отвори очи и ги присви ужасено срещу тримата мъже, опитвайки се да проумее ситуацията.

— Видя ли, това реши проблема — каза Мак.

— Още въпроси? — обади се Тод. — Не? Добре, даде ви се възможност. Сега е мой ред. Ето го и моя въпрос. Готови ли сте? Той е тежък. Сигурни ли сте, че сте готови?

Настъпи тишина.

— Как ще решите кого от вас да убия?

01,00 ч.

Бейлинджър впери поглед в часовника на Тод, опитвайки се да се дистанцира от реалността, да не усеща нищо. Това беше часовник на спортист, от онези с по няколко циферблата. Рамката му бе покрита с черна гума. Като наклони глава на една страна, успя да види, че е един и пет след полунощ. Сърцето му биеше така яростно, че сякаш щеше да пръсне гърдите му.

— Кой да бъде? — попита Тод. — Има ли доброволец? Е, тогава Джей Ди ще трябва да реши.

— Тежък избор — каза младежът. — Да видим сега. Ала-бала… ница!

Джей Ди рязко дръпна Рик и го изправи на крака, пъхна ръка зад врата му, сграбчи колана му отзад и го избута до перилата.

— Не! — изпищя Кора.

Рик простена. Тъкмо когато щеше да полети надолу от перилата, Джей Ди го дръпна назад за колана, обърна го и го блъсна на пода.

Обзета от ужас, Кора бе вдигнала до устата си овързаните си с лейкопласт ръце. Лицето на Рик беше смъртнобледо, дишаше учестено.

— Е, това достатъчно ли беше, за да ви накараме да внимавате? — заплашително рече Мак.

Ледена пот изби по челото на Бейлинджър, започна да му се повдига.

— Ако ви дадем няколко прости заповеди, смятате ли, че ще ги изпълните, без да ни създавате неприятности? — попита Джей Ди.

Рик кимна немощно, докато от носа му капеше кръв върху винтягата.

— Тогава започваме строевата подготовка — каза Тод. — Всички бавно се изправете на крака. Никакви резки движения. Нищо, което да ни накара да си помислим, че ни нападате.

Тъй като не можеха да използват ръцете си, всички се надигнаха на колене и залитайки, използваха първо единия си крак, а след това другия, за да се изправят.

Бейлинджър усети, че му се вие свят. Цялото тяло го болеше, ударената му китка бе изтръпнала.

— Непрекъснато приказвахте за някакъв трезор — обади се Мак.

— Според думите ви един гангстер го е вкарал тук — каза Джей Ди. — Има само три причини да направи такова нещо. Пари, оръжие или наркотици.

— Шестстотин и десета, чухме ви да казвате, че това е номерът на стаята на гангстера. — Мак потърка голата си глава. — Движение! Сега ще проверим.

Франк кимна към професора, който лежеше на пода.

— Трябва да му помогнем да се изкачи по стълбите.

— Не — забрани Тод. — Той никъде няма да ходи.

Джей Ди отвори един нож.

— Ето слабото звено. Тъкмо него ще убием, за да ви накараме да внимавате.

— Почакайте! — рече Бейлинджър, усещайки как мускулите му се схващат от напрежение. — Професорът направи всички разследвания. Той е експерт по историята на този хотел, може да ви помогне да проникнете в трезора.

Тримата мъже се спогледаха.

— Защо си толкова сигурен? — попита Мак.

— Защото поради тази причина той ме помоли да се включа в групата.

Рик, Кора и Вини се напрегнаха.

— Ти не си репортер, нали? — изрече Рик, гледайки го свирепо.

Франк присви рамене.

— Някога гледах филма „Цялото президентско войнство“.

— Кучи син! — изсъска Кора.

— Професорът е останал без работа. Ще си запази пенсията, но не и здравните си застраховки. Както видяхте, има проблеми със сърцето. Но неговата пенсия по никакъв начин не може да покрие разходите за лечението, от което има нужда. Той е отчаян. Затова ме помоли да се включа в групата, за да разбера как бих могъл да се промъкна в хотела, както и да наблюдавам как се отваря трезорът. По-късно трябваше да се върна сам, да мина по същия маршрут и да задигна каквото има в трезора.

— И какво по-точно има вътре? — попита Мак и пристъпи към него.

— Ако информацията на професора е вярна… — Бейлинджър се поколеба за миг. — Златни монети.

— Златни ли?

— Професорът ми е разказвал много неща за историята на Съединените щати. И по-конкретно за американските златни монети. Десет- и двайсетдоларови монети, по проект на… чакайте да помисля. Огъстъс…