Дейвид Морел - Нарушители

— Изгубил е много кръв — каза Бейлинджър. — Обезводнен е.

Джей Ди извади шише с вода от раницата си и го подхвърли на Франк.

— Смажете му частите.

Мак се изкиска.

Бейлинджър отви капачката и подаде шишето на професора, но той като че ли не го забеляза, затова го приближи до наранените му устни и му помогна да пие. „Ако до два часа не го вкараме в отделението за спешна помощ, ще развие гангрена — помисли си той. Вода капеше от устните на професора и попиваше в брадата му. — Използвай тази възможност“, каза си Бейлинджър, вдигна шишето и жадно пи от топлата вода.

— Къде е трезорът? — настоятелно попита Мак.

Зловещ шепот го накара да се обърне.

— Лунна… река — тихичко си пееше Кора. Тя се поклащаше в унес, сякаш чуваше някаква своя музика, призрачния припев на мелодията, която мъртвият й съпруг бе свирил за нея. Очите й бяха широко отворени, но тя като че ли не виждаше нищо пред себе си. Бейлинджър имаше смущаващото усещане, че тя танцува с някого бавно, гърди до гърди, без да помръдва на милиметър от мястото, където бе застинала. Под трепкащата светлина на свещите по бузите й се стичаха сълзи.

— Тя е твоето гадже — рече Тод на Мак. — Направи нещо и я накарай да млъкне.

Конклин събра сили да се намеси. Бейлинджър забеляза, че раненият мъж се опитва да отвлече вниманието от Кора.

— Трезорът е скрит, това е била идеята. — Професорът се облегна назад върху дивана и притвори очи. — Ако хората са знаели, че тук има трезор, щели са да се питат какво има вътре.

— Къде е скрит? — попита Тод.

Конклин не отговори.

— Ако не знаеш, защо те доведохме тук, мамка му!

— Ще го намерим. Вини, помогни ми.

Бейлинджър усещаше, че похитителите им се изнервят.

И по-рано е бил на такова място, и по-рано е чувствал същото, под чувала, завързан около главата му. „Трябва да продължим да ги караме да си мислят, че сме им от полза“ — рече си той. И бързо се обърна към Мак:

— Дай ми лоста.

— Нямам такова намерение.

Кора продължаваше да си пее тихичко, поклащайки се в унес, сякаш танцуваше с призрак. Празните й очи блуждаеха в полумрака.

— Скитници… — пееше тя с пресекващ глас.

— Тази кучка ми играе по нервите — каза Джей Ди.

— Значи няма да получа лост? — намеси се Бейлинджър, за да привлече вниманието им. — Добре, тогава ще импровизирам.

Той взе един пепелник от неръждаема стомана от масичката, направена от дърво и хром, стисна го със завързаните си ръце и отиде до стената. Обзет от ярост, избута шкафа с книги и с все сила удари мазилката с ръба на пепелника, а шумът заглуши тъжната песен на Кора. От стената падна стилизирана картина на жена с коси, развети от вятъра, в открит спортен автомобил от 20-те години.

— Не! — промълви професорът.

Бейлинджър бавно се придвижваше покрай стената, като продължаваше да я блъска с пепелника. Мазилката се напука. Още една картина се стовари с трясък на пода.

— Оставете златните монети! — каза Вини на Джей Ди, повишавайки глас, за да надвие шума. — Този пепелник, дето той го разбива в момента, беше чисто нов. Можехте да го продадете за хиляда долара. А също и тези две картини, дето паднаха.

— Хиляда долара?

— Може би и повече. Същото се отнася и за хромовия свещник, и за вазите от зелено матово стъкло, и за табакерата от неръждаема стомана.

Мак я грабна от масата и я отвори.

— Все още има цигари вътре. — Извади една, но хартията и тютюнът се разпаднаха между пръстите му.

— Лампите, столовете, стъклените масички, диванът от японски лак. В идеално състояние са — продължаваше да изрежда Вини. — Като пресметнем всичко, в момента вие гледате четвърт милион долара и няма защо да се притеснявате, че правителството ще ви преследва, задето се опитвате да продадете монети, откраднати от монетния двор. Лесна работа е — намерете един камион, ние ще ви помогнем да ги натоварите. Ще ви се усмихнем и ще ви помахаме, когато потегляте. Просто ни оставете на мира. Ще се закълна в Бога, че на никого няма да кажа за вас.

— Хиляда долара? — повтори невярващо Тод. — За един пепелник ли?

— Е, вече не. Сега той се превърна в боклук.

Бейлинджър преобърна една стъклена масичка и продължи да удря стената с пепелника. Масичката се разби на парчета.

— Ето, отидоха си двайсет хиляди долара — въздъхна Вини.

— Ей! — извика Мак на Бейлинджър. — Престани!

— Но ти ни нареди да открием трезора!

— И как ломенето на стената ще помогне?

— Не чуваш ли? Тя е куха поради празните места между напречните греди! — Така яростно бе удрял стената, че ръцете му пареха от болка. Гърдите му се повдигаха от неистовото усилие. — Трябва да продължа, докато открия място, където не е кухо. Там ще е трезорът.