Дейвид Морел - Нарушители

— Робърт Конклин — представи се учтиво той.

Кора се престори, че преглежда картичките в кутията.

— Съжалявам, май няма резервация за Конклин. Сигурен ли сте, че сте ни се обадили?

— Абсолютно.

— Това е съвсем необичайно. Нашият отдел за резервации никога не греши. Ами вие, мистър…?

— Магил — отвърна Рик.

— Е, имаме резервация на името на Магил, но е само една и е за жена, опасявам се. Видната историчка Кора Магил. Предполагам, че сте чували за нея. Тук отсядат най-известните хора. — Кора отново пъхна ръка под плота и извади дебелия хотелски регистър, вдигайки още повече прах. Отвори го и се престори, че чете имена: — Мерилин Монро, Артър Милър, Адлай Стивънсън, Грейс Кели, Норман Мейлър, Ив Монтан. Разбира се, само заможни хора могат да си позволят да отседнат тук. — Тя взе една картичка, поставена до камбанката. — Цените ни са от десет до двайсет долара.

— Когато двайсет долара са били цяло състояние! — изсмя се Рик.

— Всъщност ти не сбърка, като спомена някои от тези гости на хотела — намеси се професорът. — Мерилин Монро, Артър Милър и Ив Монтан наистина са отсядали тук. Монро и сценаристът имали семейни неприятности. След като Милър се разсърдил и напуснал хотела, Монтан пристигнал, за да утеши Мерилин. Коул Портър също е бил тук. Както и Зелда и Франсис Скот Фицджералд, Пабло Пикасо, херцогът и херцогинята на Уиндзор, Мария Калас, Аристотел Онасис, който е имал любовна връзка с нея, и тъй нататък. Всъщност Онасис се е опитал да купи хотела. „Парагон“ е привличал много прочути и могъщи хора. И също така неколцина, които са били с лоша слава. Например сенатор Джоузеф Маккарти. И гангстерите Лъки Лучано и Сам Джанкана.

Бейлинджър се намръщи:

— Защо Карлайл е позволявал на гангстери да отсядат в собствения му хотел?

— Бил е очарован от техния начин на живот. Вечерял е с тях, играл е карти с тях. Всъщност той е позволил на Кармин Даната да си наеме апартамент за постоянно тук. „Моя полог“, така го наричал Даната, когато не работел като бияч в Атлантик Сити, Филаделфия, Джърси Сити и Ню Йорк. Карлайл разрешил на Даната да си изгради трезор в апартамента. Това станало през студената зима на 1935 година, когато хотелът бил буквално празен. Никой не знаел за трезора.

— Но ако никой не е знаел… — Кора се замисли за миг. Сетне, сякаш без никаква връзка с разговора, изръси: — Това ми напомня за една слабост на филма „Гражданинът Кейн“.

— Така ли? — удивено попита Вини. — Невъзможно, това е шедьовър.

— С един голям недостатък. Във встъпителната сцена Кейн е старец, който умира в леглото си във великолепната си голяма къща. В ръката си държи снежна топка.

— Всеки знае тази сцена — обади се Вини. — С теб веднъж заедно гледахме филма по канал „Класика“. Но никога не си ми споменавала за недостатък.

Проумях го едва когато ти вече се беше преселил в Сиракюс. Кейн промълвява: „Розова пъпка“, а след това изпуска снежната топка и тя се разбива на пода в спалнята. Една сестра чува шума и се втурва през вратата. Изведнъж във всички вестници и кинопрегледи се разказва за мистерията на последните думи на Кейн: „Розова пъпка“. Тогава един репортер се заема да разреши загадката.

— Накъде биеш? — подозрително попита Вини.

— Е, ако сестрата не е била в стаята и вратата е била затворена, ако в спалнята не е имало никой друг, освен Кейн, когато е умирал, как така някой е разбрал какви са били последните му думи?

— По дяволите! — възкликна Вини. — Ти ми развали филма.

— Следващия път, като го гледаш, просто прескочи тази част.

— Но какво общо има това с трезора на Даната?

— Професоре — усмихна се Кора, — как е възможно да знаете за тайния трезор, поставен там през зимата на 1935 година, когато хотел „Парагон“ е бил празен?

— Ти наистина си най-добрата ми студентка! — възхити се Конклин. Сетне спокойно обясни: — Оказа се, че Карлайл е водил дневник, но не е писал за себе си, а за хотела, за всички интересни събития, които е наблюдавал през годините. Особено бил впечатлен от самоубийствата и смъртните случаи в сградата. Имало е три убийства. Някакъв мъж затрил бизнес партньора си заради измама. Една жена отровила съпруга си, защото заплашил, че ще я напусне заради друга. Тринайсетгодишно момче изчакало баща му да заспи и след това го пребило до смърт с бейзболна бухалка. Бащата от години блудствал с детето. Карлайл трябвало да използва цялото си богатство и влияние, за да не станат тези случаи публично достояние. След смъртта му… — От какво е починал? — прекъсна го Бейлинджър. — От старост, от сърдечен удар?