Дейвид Морел - Нарушители

— Гостите не са ли намирали поведението му за малко странно? — попита Кора.

— Стените на стаите му го скривали. Използвал е и шпионки.

— Таванският прозорец трябва да е счупен. Тъкмо оттам прониква дъждовната вода. И птиците са влезли оттам — каза Бейлинджър.

Изведнъж стъпалата изскърцаха под краката му. Сърцето му се преобърна и той се вкопчи в перилата.

Всички замряха.

— Не усещам стълбите да поддават — каза Рик, опитвайки се да го успокои. — Това е просто от слягането.

Но Франк не беше убеден, че е така. Той пробва следващото стъпало.

— Трябва ми повече светлина.

Кора откачи джобното фенерче от колана си.

Другите също извадиха своите фенерчета. Трепкащите им лъчи оживиха сенките, сякаш гостите на хотела тъкмо влизаха в стаите си.

Петната от вода станаха по-ярки, докато Бейлинджър предпазливо се изкачваше.

— Какви бяха онези думи, които Уилям Шатнър казваше в началото на всеки нов епизод на „Стар Трек“? „Космосът — последната граница“? — попита Вини. — Добрият стар капитан Кърк. Но що се отнася до мен, това е наистина последната граница. Когато изследваме някоя сграда, имам усещането, че съм на Марс. Или на някое такова място, където откриваме неща, които иначе никога нямаше да видя.

— Като това ли? — Кора насочи фенерчето си към по-горните стъпала.

Зелени филизи стърчаха от купчина отломки.

— Някакъв вид плевел е — каза Рик. — Можете ли да си представите? Денем тук сигурно влиза достатъчно слънчева светлина през таванския прозорец, за да може това нещо да расте. Проклетите бурени избуяват навсякъде. — Той погледна към Бейлинджър. — Веднъж открихме глухарчета, които растяха върху килим близо до счупен прозорец. Беше в една болница, готова за събаряне.

Стъпалата отново изскърцаха.

Франк продължаваше да се стиска за перилата.

— Качвай се бързо нагоре! — каза Рик.

Групата стигна до четвъртия етаж и продължи да се изкачва.

Но професорът се поколеба. Един тъмен коридор се виеше пред него. Той натисна с ръка стената, после се облегна на нея, като затаи дъх.

— Винаги пробвай — предупреди Кора Бейлинджър. — По време на експедиция в Бъфало, Рик се облегна на една стена. Пропадна направо през нея. След това се срути и част от тавана. Ако не носеше защитна каска, щеше да е мъртъв.

— Професоре, добре ли сте? — попита разтревожено Вини.

Пълният мъж дишаше тежко. Той ги погледна през замъглените си от усиленото движение очила и махна успокоително:

— Всички тези стълби дори и на някои от вас им дойдоха множко.

Конклин извади шише с вода от раницата си, отви капачката и отпи.

— И аз ще пийна — каза Бейлинджър и също извади своята бутилка. — Да ви призная, ще ми се да имаше и малко скоч.

— По желание на обществото вече не близвам алкохол — заяви Конклин.

Кора предложи пакетче мюсли.

— Някой да иска ордьовър?

Рик и Вини се приближиха да си вземат по една шепа и силуетите им се откроиха в мрака. Бейлинджър ги чу как започнаха да хрускат.

Професорът пи още вода, изчака ги и накрая прибра шишето си.

— Добре, аз съм готов.

— Сигурен ли сте? Починете още малко — предложи Вини. После додаде: — Чудя се как ли изглеждат стаите. — Той пробва да натисне една врата и се усмихна доволно, когато тя се отвори. Лъчът на фенерчето му проряза мрака и Вини кимна: — И тук има метални капаци на прозорците.

Бейлинджър предпазливо се приближи до него. Усети полъх на застоял въздух и някакъв друг едва доловим остър мирис. Шарещите лъчи на фенерчетата разкриха, че стаята е със стандартното обзавеждане — гардероб вдясно, баня вляво и спалня в дъното на малко антре.

Кора надникна в банята.

— Мраморен плот. Има много прах и е трудно да се различи, но тези прибори като че ли са…

— Позлатени — рече спокойно Конклин.

Всички ахнаха.

В спалнята имаше две легла, всяко с балдахин и прашна покривка на цветя. Диван, маса и бюро във викториански стил контрастираха с телевизора. Ако не бяха паяжините и лющещите се тапети, стаята явно изглеждаше както през 1971 година.

Вини се приближи до телевизора.

— Няма бутони за регулиране на цвета. Черно-бял е, екранът е със заоблени ъгли. И погледнете този телефон — от старомодните, с шайба! Виждал съм такива във филмите, но макар че сме проучили толкова сгради, досега не бях попадал на подобен апарат. Представете си, цяла вечност е била необходима, за да се свържеш с някого.

— А този метален капак — посочи Рик — какво покрива? Между него и външната стена има няколко стаи. Тук няма нужда от прозорец, нищо не може да се види през него.