Дейвид Морел - Нарушители

— Сигурно някое животно ни е чуло да идваме и е цопнало във водата — предположи Конклин.

— Но какво животно?

Водораслите продължаваха да се поклащат.

— Може би е мускусен воден плъх.

— По какво се различава от обикновения?

— Мускусният е по-голям.

— Точно това исках да чуя! — изстена Кора.

Рик намери един хлъзгав прът на пода. В края му беше прикачена мрежичка за изгребване на дъното.

— Сега да видим какво ще уловя.

— Искаш да кажеш — да видим какво ще те събори в басейна.

Вини се засмя.

— Но аз говоря сериозно! — раздразни се Кора. — Тази врата беше затворена. Също и онази от другата страна на басейна. — Светлината на фенерчето й се плъзна по мръсната пяна. — И как според вас това нещо… каквото и да е то, е влязло тук?

Лъчите на фенерчетата им зашариха във всички посоки търсейки друг вход.

— Плъховете могат да се промъкват навсякъде — рече професорът. — Те са упорити и достатъчно силни да прегризат дори бетон.

— Но какво, за бога, е това? — Бейлинджър посочи нещо, което приличаше на бял килим върху стената.

— Плесен — отвърна Кора.

Зеленясалата вода отново се разлюля.

— Рик, обади ми се, когато откриеш животното.

— Да не би да си тръгваш?

— Налетях на предостатъчно плъхове за една нощ. Аз съм историк, а не биолог. Ако постоя още тук, ще плесенясам.

Докато Кора заобикаляше басейна, Вини направи още една снимка. Рик пусна пръта и той изтрака така силно, че всички се стреснаха. Стараейки се да запазят равновесие върху хлъзгавите плочки, те се присъединиха към Кора, която бе застанала пред вратата от другата страна на басейна.

Рик натисна ръждясала метална плочка и с добре познатото вече стъргане и скърцане вратата поддаде.

Влязоха в пълен с паяжини коридор. От двете му страни имаше по една врата с потъмняла табелка с гравиран надпис — на едната пишеше МЪЖЕ, на другата — ЖЕНИ. По-нататък се виждаше прашен плот, зад който бяха разпръснати гумени сандали.

— Когато хората напуснат някоя къща, обикновено вземат всички вещи със себе си, защото искат да си ги запазят — обясни Рик на Бейлинджър. — Но когато затворят някоя болница, фабрика, универсален магазин или хотел, всички носят отговорност за всичко и същевременно никой конкретно не е отговорен. Затова забравят много от вещите.

Минаха покрай ръждясалите врати на асансьора и спряха пред стълбите, които водеха нагоре.

— Погледнете ги по-отблизо — посочи Конклин.

— От мрамор са — отбеляза Вини, а след това се обърна към Бейлинджър. — На повечето места, където сме прониквали, от подовете стърчаха пирони. Затова ви предупредихме да носите ботуши с дебели подметки.

Изкачиха се горе и застанаха пред две въртящи се врати.

— Това ми прилича на махагон — каза Кора. — Яко дърво, но въпреки това тези врати са прогнили.

Натисна ги, но те не помръднаха.

— Като запоени са — озадачено каза Рик. — Нещо от другата страна сигурно ги подпира.

С помощта на ножа си се опита да избута едната врата, но изведнъж и двете рязко се отвориха. Чу се трясък, Рик отскочи назад, блъсна се в Бейлинджър и го събори на земята. Нещо изпука, изхрущя и се изсипа върху тях. Кора изпищя. Някакви големи предмети нападаха наоколо.

В тъмнината Бейлинджър усети как нещо тъпо и твърдо се заби в гърдите му, а друго — меко и смрадливо, се притисна в лицето му. С разтуптяно сърце, той се замята да се освободи. Чу как Рик ругае, как някакво дърво изпращя, сякаш поломено от огромна тежест. Изведнъж видя светлината, идваща от миньорските лампи на останалите, и отмахна нещо тежко и гнило от себе си.

— Рик, добре ли си? — изпищя Кора.

Като кашляше и с мъка се изправяше на крака, Бейлинджър видя как Кора яростно разчиства купчина големи предмети, нападали върху Рик.

Вини протегна ръце и помогна на Бейлинджър да се изправи.

— Ранен ли си?

— Не — отвърна Франк, но усети, че му се повдига от миризмата, която го бе лъхнала в лицето.

Кора подкрепяше Рик, който едва бе изпълзял от купчината старотии.

— Какво е това, дето се стовари върху нас? — попита ядосано Бейлинджър.

— Мебели — отвърна Конклин. — Счупени маси и столове, секции от дивани.

Някакво животинче нададе пронизителен писък. Бейлинджър видя как един плъх изскочи от дупка в прогнил диван и побягна. Втори притича след него, после трети. Стомахът на Франк се преобърна и той притисна устата си.

— По някакъв начин всевъзможни счупени мебели са били натрупани от другата страна на вратата — каза Конклин.