Кристофър Райх - Правилата на измамата

Бяха се виждали два или три пъти, последният от тях бе преди година и половина, когато обядваха заедно в Шамони по време на отпуска им от Близкия изток. Дали не беше и същия уикенд, когато Ема предложи да му купи кашмирения пуловер? Откакто се преместиха в Швейцария, Ема няколко пъти й беше идвала на гости в Берн, но той така и не успя да намери време да я придружи.

Джонатан вървеше към сградата по отсрещния тротоар. Отново не видя никого, който да се мотае наоколо. Погледна към паркираните автомобили, ала и там не забеляза нищо подозрително. Претича през улицата, притискайки с ръка превръзката на врата си. На входа имаше списък с фамилните имена на обитателите. Щрасер. Рутли. Крюгер. Зендер. Върна се едно име назад. Стомахът му се сви. Нямаше Беатрис Роуз, но имаше Е. А. Крюгер в апартамент 4А.

Започна да трепери. Какво чакаше още? Натисна звънеца. Изтече минута. Отстъпи назад и погледна нагоре. Раната на врата му се отвори наново от рязкото движение. Тогава към входа се приближи някаква жена и извади ключа си.

— Идвам при госпожица Крюгер — каза той. — Тя е сестра на съпругата ми. Имате ли нещо против да изчакам във входа?

Погледът на жената се спря на врата му и по лицето й изписа тревога. Джонатан съзря отражението си в огледалната повърхност на табелката и забеляза напоената с кръв марля.

— Добре ли сте? — попита жената не особено любезно.

— Пострадах леко. Не е толкова зле, колкото изглежда.

— Трябва да ви види лекар.

— Аз съм лекар — каза той и се насили да се усмихне, за да разведри неловката ситуация. — Ще се погрижа за себе си веднага щом вляза. Сигурно познавате Ева. Висока на ръст. Медночервена коса. Светлокафяви очи. Носи очила.

Жената се замисли и поклати глава.

— Съжалявам — рече тя. — Не познавам госпожица Крюгер. По-добре да изчакате отвън.

— Разбира се — отвърна Джонатан, все така усмихнат, обърна се и преброи до пет. После хвърли поглед назад. Фоайето беше празно, а вратата бавно се затваряше. Още няколко сантиметра и щеше да хлопне. Побърза да пъхне крака си в процепа, ала закъсня. Бравата щракна.

Завъртя се на място, проклинайки лошия си късмет. Зачуди се дали да не натисне всички звънци едновременно, все някой щеше да му отвори… Ала не му се рискуваше. Една от живущите в сградата вече го бе видяла. Не искаше някой да се обади в полицията.

Пъхна ръце в джобовете си. Пръстите му докоснаха ключодържателя на Ема. Може би имаше ключ…

Извади връзката. Освен ключа за колата, на нея имаше още три други, закачени на различни по цвят гумени халки. Пробва ги един по един. Черният не пасваше. Нито пък червеният. Зеленият се плъзна в ключалката с лекота. Завъртя го и резето изщрака. Секунда по-късно вратата хлопна зад гърба му.

Добре осветеното стълбище се виеше нагоре покрай асансьорната шахта. На всеки етаж имаше по три апартамента, а на площадките пред тях — масичка, цвете в саксия и огледало. Като навсякъде в Швейцария, името на обитателя беше изписано под звънеца. Откри жилището на Ева Крюгер на четвъртия етаж. Натисна бутона на входния звънец, ала никой не отговори.

Всичко започна доста преди Ливан.

Хофман се оказа Маккена от Косово. А Косово беше пет години преди Ливан. Може всичко да е започнало доста преди това, но спомените на Джонатан стигаха само до Ливан. Дребните детайли се губеха в съзнанието му. А може би умишлено не искаше да се сеща за тях.

Само че вече нямаше избор. Налагаше се да ги изрови оттам, не толкова заради собствената си безопасност, колкото от мъчителното желание да открие истината.

Джонатан завъртя ключа в бравата и влезе в апартамента на Ева Крюгер.

Малко по-надолу по коридора, жената наблюдаваше през шпионката и видя как раненият мъж се вмъкна в апартамента. Разбира се, че познаваше Ева Крюгер. Е, не много добре, в интерес на истината. Нямаше как, след като тя почти не се задържаше в дома си. На няколко пъти си бяха разменяли реплики и я намираше за доста приятна млада жена. Естествено, не смяташе за нужно да разтръбява този факт пред някакъв непознат. Особено пък пред такъв съмнителен тип, облян целия в кръв.

Не за пръв път тази седмица се случваше непознати хора да търсят госпожица Крюгер. Два дни по-рано, прибирайки се по тъмно, видя двама подозрителни мъже да обикалят около сградата. Влезе във входа, без да ги заговаря, а малко по-късно чу шум от площадката. Погледна през шпионката тъкмо когато двамата влизаха в апартамента на Ева. Още се чувстваше зле, че не алармира полицията тогава.