Кристофър Райх - Правилата на измамата

— На картите не откриваме нищо. Нито на сателитните изображения. Нищичко — обясни ръководителят на „Събирания“. — Били са доста хитри. Успели са да запазят обекта в пълна тайна.

— Успели са, няма спор — мрачно отрони Зви Хирш. — Колко центрофуги са им нужни за преработката на такова количество уран? Говорим за сто килограма в рамките на по-малко от две години.

— За толкова кратък период? Поне петдесет хиляди.

— А колко са компаниите, произвеждащи необходимото оборудване за този тип работа?

— По-малко от сто — отвърна шефът на „Събирания“.

— Износът е под строго наблюдение и контрол.

— Не ще и дума — сухо рече Хирш.

— Несъмнено са се сдобили с нужните технологии извън стандартния канален път — намеси се ръководителят на „Метсада“. Беше мургав, сух като пръчка мъж, с хрисим глас като на човек, който не би посегнал и на муха.

— Най-вероятно от производители на стоки с възможна двойна употреба.

— Обясни ми го на иврит, ако обичаш — настоя Хирш.

— Стоки, произведени за цивилни нужди, които могат да се използват и за военни цели. В този случай може да става въпрос за оборудване, необходимо при процеса на обогатяване на горива. За високооборотни центрофуги, продавани на млекозаводи за обработка на млечни продукти, които със същия успех могат се използват и за отделяне на уранов хексафлуорид. За топлообменници, създадени за нуждите на стоманодобива, които стават и за охлаждане на реактори. Тези стоки не се нуждаят от разрешителни за износ или сертификат за краен потребител. Един вид, операция под „фалшив флаг“.

— Мислех, че ние владеем пазара в това отношение. — Хирш скръсти ръце. — Добре, имат стоката. Могат ли да я вкарат тук?

— Преди два месеца тестваха успешно балистична ракета „Шахаб-4“.

— Колко време след изстрелването ще ни удари?

— Най-много един час.

— Можем ли да я свалим? — попита Хирш.

— На теория сме в безопасност като в майчина прегръдка.

Израел разчиташе на двойна въздушна защита от нападение с далекобойни ракети. „Ароу-2“ — за прихващане на ракети земя-въздух и модернизираната система за противоракетна отбрана „Пейтриът“, станала печално известна с безсилието си срещу ракетите „Скъд“ в първата война с Ирак. И двете отбранителни системи страдаха от един и същ проблем. Задействаха се едва когато поразяващата ракета се доближеше на сто километра от целта — тоест, минути преди удара. Нито една от тях не беше изпробвана в действие.

— А нещо, което да се промъкне под радара? Имат ли крилати ракети?

— Това са слухове.

— Да се надяваме — каза Хирш. — Каква е прецизността на „Шахаб“?

Думата взе мъжът от „Политическа дейност и съгласуване“:

— Прецизността й е нещо, за което могат да се тревожат Германия, Франция и Съединените щати. Нас не ни топли. Ракетата нанася фатални поражения в радиус от осемдесет километра около удара. Щом са успели нелегално да внесат в страната петдесет хиляди центрофуги и да построят свръхмодерна инсталация за обогатяване на уран, без никой да разбере за това, няма да се изненадам, ако са постигнали напредък и в тази област.

— Е? — каза Хирш, разтривайки дебелите си, гладки ръце. — Какво се очаква от нас? Да вдигнем ръце и да се предадем? Това ли искат от нас персийските ни другарчета? Да не би да си мислят, че ще си стоим безучастно, докато те подготвят ракетите си, способни да сринат градовете ни из основи?

Като бивш генерал-майор от израелските отбранителни сили, той бе напълно наясно с прогнозите от евентуално ядрено нападение на израелска земя. Страната заемаше площ с големина петстотин на двеста и петдесет километра. Деветдесет процента от населението обаче бе струпано около Йерусалим и Тел Авив, които се намираха само на петдесетина километра един от друг. Евентуална ядрена атака срещу който и да било от двата града щеше не само да изтреби огромна част от народа, а и да срине със земята цялата инфраструктура на държавата. Радиоактивният облак щеше да нанесе непоправими поражения върху природата за години напред.

Простичко казано, оцелелите евреи масово щяха да напуснат страната, за да търсят спасение по света. Нова диаспора.

Никой от присъстващите не отговори.

— След един час имам среща с министър-председателя — продължи Хирш. — Бих искал да мога да го уверя, че не са ни хванали неподготвени. Предполагам, че ще го интересува отговорът на един-единствен въпрос. Ще ни атакуват ли?

Мъжът от „Събирания“ присви устни.