Кристофър Райх - Правилата на измамата

Симон кимна и извади цигара от чантата си. Запали я и издиша дима. Джонатан забеляза, че ръцете й вече не трепереха.

— Позволи ми поне да ти избера дрехи — каза тя. — Преди да тръгна…

Той я прегърна през рамото.

— Това поне може. Сега да видим какво ще открием в нещата, които взех от кабинета.

Отвори куфарчето на Блиц и започна да рови в документите, които събра набързо от бюрото му. Подаде ги на Симон, а тя ги прехвърли един по един и ги напъха обратно в куфарчето. Листчета, свързани с домакинство то… Не съдържаха нищо, което да хвърля светлина по въпроса кой е Блиц и за кого работи.

В една от страничните прегради Джонатан откри джобен компютър — телефон, текстов процесор, имейл и интернет браузър в едно. Натисна бутона за включване. Екранът светна и апаратът се активира в телефонна функция. Забеляза получено ново съобщение. Опита да го отвори, ала изискваше парола. Избра 1-1-1-1, после пробва 7-7-7-7. Невъзможен достъп. Изруга под носа си.

— Какво е това? — премести се по-близо до него Симон и се вгледа в екрана.

— Джобният компютър на Блиц. Всичко е с парола. Нямам достъп нито до имейла, нито до текстовия процесор. Просто не мога да вляза в софтуера. Ти как си избираш пароли?

— Зависи. Имам различни пароли за различните си регистрации. Преди използвах рождената дата на майка ми, после името на улицата, на която израснах в Александрия. Напоследък ползвам предимно 1-2-3-4 или понякога 1-23-45. За по-лесно.

Джонатан имаше само една парола. Рождената дата на Ема. 111277.

Изведнъж се сети за гривната, която откри в раницата на Ема. Свали я от ръката си, отвори я и пъхна преносимата памет в USB входа на джобния компютър. На екрана се появи надпис ТАР. Докосна го и отново се появи надпис, изискващ парола.

— По дяволите!

— Твое ли е? — попита Симон и кимна към устройството, прикрепено към гривната.

— На Ема. Намерих го в багажа й, когато се върнах в хотела. Иска парола. — Джонатан пробва рождената дата на Ема, после своята. След това опита с новия ПИН код на дебитната им карта, после с предишния. После със сватбената им дата. Не ставаше. Накрая се отказа.

ТАР.

— Видях това име в едно съобщение до Ева Крюгер — посочи към екрана той. — Мисля, че беше нещо за затварянето или разглобяването му.

— Пишеше ли кога?

— 10-ти февруари. Това е в понеделник.

— Какво правиш? — попита Симон.

Джонатан разрови документите и откри въпросното съобщение, написано на бланка с логото на ЦИАД, отнасящо се до някакъв проект ТАР.

— Ще се обадя да ги питам за това.

— На кого?

— На ЦИАД или както там се нарича компанията, за която е работел Блиц.

Симон направи непохватен опит да издърпа джобния компютър от ръцете му.

— Не, Джонатан, недей. Ще си навлечеш още повече неприятности.

— Повече от това? — Джонатан се изправи и се запъти към другия край на помещението.

Активира телефона и в слушалката се чу сигнал за свободна линия. Добре че той поне не изискваше парола. Набра номера, изписан в логото на бланката. Отсреща вдигнаха след третото иззвъняване.

— Добър ден. „Цуг Индустриал“. С кого да ви свържа? — запита млад женски глас с изключително професионално звучене.

— Ева Крюгер, ако обичате.

— За кого да съобщя?

Обажда се съпругът й всъщност , помисли си Джонатан. Нямаше подготвен отговор, защото не очакваше, че такава компания действително съществува.

— Приятел — изрече той след кратко колебание.

— Мога ли да попитам за името ви, господине?

— Шмид — отвърна Джонатан. Първото най-близко име До Смит, което му хрумна.

— Един момент. — Чу се сигнал за прехвърляне на разтвора и отсреща се включи гласово съобщение: „Това е телефонният секретар на Ева. В момента не съм в кабинета си. Оставете името и телефонния си номер се обадя при първа възможност. Ако желаете да разговаряте със сътрудничката ми Барбара Хуг, натиснете бутона «звезда».“

Безупречен швейцарски немски с характерния носов изговор. Нямаше никакво съмнение, че тази Ема Крюгер е швейцарка.

Само дето гласът бе на Ема.

Тя се запъваше на определени думи, а други изобщо отказваше да произнася, дори животът й да зависеше от това. Ема, която, освен приличния си „училищен френски“, както тя го наричаше, не разбираше и дума от нито един език, различен от този, който говореха в английския кралски двор.

Джонатан натисна бутона „звезда“. Да, желаеше да разговаря с Барбара Хуг. Искаше да я попита дали това бе истинското й име, или го използваше само във връзка с операции, изискващи изкуствени мигли, дантелено бельо и най-вече, пликове, натъпкани с чисто нови банкноти.