Няколко секунди по-късно се включи гласовата поща на госпожица Хуг с кратко съобщение. Джонатан затвори преди сигнала.
Веднага след това натисна бутона за повторно избиране. Момичето от централата вдигна и Джонатан от ново се представи с името Шмид. Вече и той си имаше псевдоним.
— Бих искал да разговарям с началника на госпожа Крюгер — каза той. Все пак жената имаше венчална халка. — Спешно е.
— Опасявам се, че в момента е зает.
— Не се и съмнявам — грубо отвърна Джонатан. В един от пликовете бе открил паспортни снимки на Ева и някакъв мъж на име Хофман. — Свържете ме с господин Хофман.
Последва светкавично прехвърляне и отсреща се чу мъжки глас.
— Господин Шмид? На телефона е Ханс Хофман. Госпожа Крюгер е извън страната. За какво искахте да говорите с нея?
— За ТАР.
Мълчание. Очевидно и за Хофман му трябваше парола. После, за негова изненада, гласът продължи:
— Да? Какво за ТАР?
— Не мисля, че ще успеете да приключите проекта до 10-ти.
— Господин Шмид, опасявам се, че не мога да обсъждам работата си с непознати.
— Аз не съм непознат. Казах ви, че съм приятел на Ева. Освен това, не разчитайте и на Готфрид Блиц. — Джонатан очакваше да чуе отново последната реплика на Хофман, ала в слушалката цареше мъртво мълчание. — Познавате го, нали? Изпратили сте му съобщение неотдавна.
— Да — колебливо отвърна Хофман. — Та какво за господин Блиц?
— Мъртъв е.
— Моля?
— Тази сутрин са му видели сметката. Влезли са в къщата и са му пръснали черепа.
— Кой се обажда? — попита Хофман.
— Вече се представих. Казвам се Шмид.
— Откъде знаете всичко това за господин Блиц? — разтревожено попита Хофман.
— Бях там. Видях го — обясни Джонатан.
— Това е невъзможно — презрително отвърна мъжът, все още уверен, че става въпрос за груба шега.
— Изпратете някого в дома му, ако не ми вярвате. Полицията е вече там. Обадете му се и ще се уверите.
— Ще го направя. Незабавно. А сега ще ми кажете ли кой всъщност се обажда?
— Вижте номера ми.
Настъпи тишина, последвана от рязко поемане на въздух.
— Кой се обажда? Какво си сторил на Блиц?
Джонатан затвори. Отсега нататък той щеше да задава въпросите.
В съответствие с правилата, отнасящи се до всички убийства, тялото на Теодор Ламерс — изпълнителен директор на „Роботика“ АД, холандски гражданин, заподозрян в шпионаж за неизвестна държава и жертва на професионален убиец — беше прехвърлено в моргата на Университетска болница за пълна аутопсия. Процедурата беше извършена от доктор Ервин Роде, главен патолог на кантон Цюрих.
Роде бе шейсетгодишен мъж, дребен като елф, с воднисти сини очи и побеляла коса. В този случай причината за смъртта е ясна, помисли си той, докато оглеждаше раните. Ако изстрелите в главата не са успели да убият жертвата, то този в гърдите със сигурност е бил смъртоносен. Кръглата черна дупка от куршум се намираше точно над сърцето.
В Цюрих, а и в цяла Швейцария, убийства ставаха сравнително рядко — шейсет и седем за цялата страна през изминалата година. По-малко, отколкото регистрираните в американския град Сан Диего, обитаван от около един милион жители, или една седма от населението на Швейцария. Двайсет от тях бяха престъпници, станали жертва на други престъпници. Такъв случай обаче Роде срещаше за пръв път от доста години насам.
Той избра скалпел. Направи хоризонтален разрез в горния край на челото и продължи по обиколката на главата. Обели кожата назад (половината към лицето, другата половина към тила) и с електрически трион отряза горната част на черепа. Разкри се неприятна картинка.
Изстрелите бяха изтърбушили мозъка почти напълно. Изрови няколко парчета деформирано олово и ги пусна в легена от дясната си страна. Куршуми „дум-дум“ с кух връх, които се взривяват след проникване в тялото. Извади още едно парче метал и застина. Странна работа, помисли си той. Вместо нормален розов оттенък като на здрава тъкан, участъкът около късчето куршум имаше отблъскващо кафяв цвят. Такова оцветяване обикновено свидетелстваше за некроза — умиране на група клетки, тъкани или органи, причинено от външни фактори като инфекция, възпаление или отравяне.
Роде изряза парченце от малкия мозък и го пъхна в торбичка за лабораторно изследване. Остави асистента си да отвори черепа и се захвана с раната в гръдния кош. Куршумът леко се бе сплескал при удара със сърцето, но иначе си беше цял. Лесно успя да го извади. Придърпа подвилата лампа над главата си и се наведе да огледа органа. Сърцето имаше наситен, здравословен тъмночервен цвят, с изключение на тъканта около раната. Там мускулът имаше същия противен кафяв оттенък, какъвто забеляза и при мозъка.
Читать дальше