Кристофър Райх - Правилата на измамата

Ала една вечер Тови и съпругът й решили да се насладят на вечеря от морски специалитети. Отседнали в един от многото приятни ресторанти край брега на морето в Тел Авив. Празнувало й се, защото няколко дни по-рано лекарят й ги уведомил, че е бременна с второто им дете.

Осъзнавайки, че скоро няма да им се удаде подобна възможност, решили да отидат да потанцуват в „Теди Зи“, дискотека на открито. Някъде около полунощ в дискотеката нахълтал красив мургав младеж на име Насер Брим и си проправил път към центъра на дансинга. Никой не обърнал внимание, че вълненото сако, което носел, било твърде неуместно за знойната пролетна вечер.

По-късно полицията установила, че Тови е стояла точно до младежа-камикадзе, когато той взривил прикрепената на колана си бомба. Пластичен експлозив С-4, омотан заедно с хиляди пирони, гайки и болтове. Единствената част от тялото на Тови, която успели да открият, била главата й.

Жертвите от атентата наброявали шестнайсет млади мъже и жени. Други двама загубили зрението си. Трети останал без двете си ръце. Четвърти бил парализиран от врата надолу. Никой не преброил и погубения живот в утробата на Тови.

— Мис Брант — обади се зад гърба й дълбок глас с явно доловим акцент.

Мили се обърна и видя на няколко крачки от себе си слаб, интелигентно изглеждащ и усмихнат мъж.

— Виждам, че носите вестника. Похвално е, че се придържате към инструкциите ни.

Той я подкани с жест да го улови под ръка и двамата тръгнаха да се разхождат сред пустия парк досущ като съпруг и съпруга. Докато вървяха, Мили му разказа за спешното съвещание в покрайнините на Виена, състояло се предишната вечер, и за информацията, предоставена на присъстващите от Мохамед ел Барадей.

— Обогатен до деветдесет и шест процента. Сигурна ли сте в това?

Мили отговори утвърдително.

— Какви са шансовете за грешка в измерванията?

— Не се е случвало досега. Съжалявам за тази новина, ала считам за свой дълг да ви уведомя…

— „Дългът на всеки поданик е дълг и на краля, но душата на всеки поданик е негова собствена“. Никой не споделя мнението ми, но аз съм убеден, че Шекспир е бил евреин. — Мъжът спря, обърна се към нея и едва забележимо се усмихна. — Не е приятно да предадеш нечие доверие.

Мили остана загледана след високата, слаба фигура, отдалечаваща се между красиво оформените, покрити със сняг храсти. Изви се остър вятър и свистенето му внезапно я изпълни с чувство за самота. Надяваше се да й каже, че е постъпила правилно. Очакваше да чуе реч за това как смята да предприеме незабавни действия и как тя, Мили Брант, е спасила хиляди човешки животи, ала той просто си тръгна.

На раздяла само я помоли да се обади на същия номер, в случай че научи нещо ново.

Тръгна си, без дори да благодари.

— Той ли е?

Фон Даникен сравни окървавената физиономия в краката си със снимката на застаналия до „търтея“ Готфрид Блиц.

— Ти ми кажи — отвърна и подаде фотографията на Курт Миер. После побърза да извърне поглед встрани, преди да е повърнал.

— Същият пуловер. Същите очи. Той е. — Миер приклекна до трупа и започна да го изучава с опитното око на специалист. — Седял е на стола, когато е бил убит, после преместен на пода. Предполагам, че килърът е произвел изстрела от нивото на кръста си и дулото е сочело надолу. Съдя по това, че мозъкът на Блиц е размазан по цялото бюро и стената.

Миер извади автоматичната си писалка и посочи с нея обгорената от барута кожа.

— Обърни внимание на точиците в пръстена около раната. Стрелецът е стоял на трийсетина сантиметра от него, когато е натиснал спусъка. Блиц изобщо не е усетил присъствието му. Работел е на лаптопа си до момента на изстрела.

Нещо в думите на Миер прикова вниманието на Фон Даникен.

— Я върни малко назад, Курт. Какво имаш предвид с това „преместен на пода“? Да не би да твърдиш, че убиецът го е застрелял, а после го е положил на килима? Той ли е донесъл и хавлиите?

— Все някой го е направил. Със сигурност не е господин Блиц. — Миер докосна купчината хавлии до трупа. — Още са топли.

Мъжете тревожно се спогледаха.

От улицата се разнесе вой на приближаваща се сирена. Чу се затръшване на врати и суматоха в коридора. В кабинета влязоха двама медици.

— Доста бързичко — възкликна Фон Даникен по повод почти незабавното пристигане на линейката.

— Вие ли се обадихте? — попита единият. — Диспечерът каза, че е звъннал американец.

— Американец ли? — Фон Даникен изненадано погледна към Миер. — Преди колко време се е обадил този американец?