Кристофър Райх - Правилата на измамата

Мъжът погледна към вратата, чудейки се дали убиецът е все още в къщата и дали самият той не е в опасност. Прогони тази мисъл и започна да говори на Блиц. Обясни му, че е съпруг на Ема. Каза му да се държи и му обеща, че ще направи всичко възможно да го спаси.

Повдигна го от бюрото възможно най-внимателно и го положи на земята. Увери се, че дихателните пътища са добре отворени и нищо не възпрепятства дишането. Наклони главата му настрани и огледа изходната рана. Виждал бе доста такива. Голям калибър. Кух връх. Не таеше големи надежди за оцеляването на Блиц. Все пак точно в този момент човекът още дишаше. Нищо друго нямаше значение.

Джонатан изтича до всекидневната, намери телефона и набра номера на Бърза помощ. Операторът го попита какво се е случило и той обясни: „Опасно за живота нараняване на главата с обилна кръвозагуба“. Осъзна, че говори на английски и побърза да го повтори на италиански.

— Джон, какво има? Какво се е случило тук? — Симон стоеше на вратата на всекидневната, с изписана върху лицето й тревога. — Каква е тая кръв по ръцете ти?

— Надолу по коридора има баня. Натопи няколко хавлии в гореща вода и ми го донеси.

— Хавлии? Защо…

— Побързай!

Джонатан се върна в кабинета и коленичи до Блиц. Не можеше да направи кой знае колко до идването на линейката, освен да поддържа биенето на сърцето му. Зениците на Блиц бяха разширени и той дишаше повърхностно. Джонатан хвана китката му, ала не успя да намери пулс. Започна изкуствено дишане. Три притискания на гръдния кош, после две вдишвания. Симон връхлетя в стаята. При вида на Блиц изпищя и изпусна хавлиите на пода.

— Обадих се на Бърза помощ — каза той. — Всеки момент трябва да са тук. Сложи хавлиите до главата му.

— Но защо? — тя ги вдигна неохотно и ги постави на пода до Джонатан. Изправи се бързо и залитна при вида на подгизналия в кръв килим. — Мъртъв ли е?

— Не, още не е. Ако успея да поддържам сърцето му до идването на линейката, има надежда.

Джонатан долепи ухо до гърдите на Блиц. Нямаше сърдечна дейност. Дишането също бе спряло. Вдигна поглед към Симон и поклати глава.

— Кой го е направил? — попита тя.

— Стори ми се, че видях нещо… Някаква сянка… Чух затръшването на врата. Сигурно убиецът е избягал.

— Полицията ще пристигне всеки момент. Трябва да изчезваме.

Джонатан се изправи. Изведнъж светлината стана твърде ярка и той неволно присви очи. Пое си дъх, очаквайки да го връхлети тъгата, неизбежната спътница на смъртта. Ала не усети нищо подобно. Даже напротив, чувстваше се бодър, почти щастлив и изпълнен с прекалено голяма енергия за човек, който не е мигнал цяла нощ.

Прокара ръка през косата си и усети, че цялото му тяло настръхва. Сетивата му се изостриха — зрение, допир, слух… Усещаше устата си суха и някак лепкава. Погледна се в огледалото на стената. Очите му го пронизваха укорително, с почти напълно разширени зеници.

Странното му усещане се засилваше и той разпозна симптомите — висококачествен амфетамин с някаква специална добавка за изостряне на сетивата.

Измъкна „ментовите бонбони“ от джоба си. Колко ли бе сдъвкал в последния час?

— Хайде, Джонатан, тръгвай. — Симон го сграбчи за ръката и се опита да го избута през вратата, но той се изскубна.

— Дай ми една минута — каза, обмисляйки ситуацията. — Няма да изляза, докато не разбера поне нещичко за този човек.

— Но, Джонатан…

— Чу ли какво ти говоря? — отряза я той. — Не можем все да се крием. — Пое си дъх, опитвайки се да се успокои и да прогони безумния глас от главата си. — Блиц е познавал Ема, работели са заедно. Това е единствената ни възможност да разберем какво точно са правели.

На бюрото стоеше отворен лаптоп. Върху екрана му бушуваше вихрушка от миниатюрни точици. Джонатан натисна няколко клавиша, ала образът не се изчисти. Насочи вниманието си към бюрото. Отвори горното чекмедже и погледът му се натъкна на полуавтоматичен „Зиг-зауер“, любимият пистолет на военните от Третия свят. Освен него, вътре имаше куп хартийки, писалки и моливи. Изсипа всичко върху бюрото и започна да ровичка. Бележки с имена и телефонни номера, сметки, рекламни кибрити…

Чекмеджето за папки беше заключено. Опита се да го разбие с нож за отваряне на писма, ала счупи острието и се отказа. Огледа се и забеляза кутии за входяща и изходяща кореспонденция върху шкафа зад бюрото. Започна да прехвърля листите. На един от тях пишеше ЦИАД, а отдолу пълното име на компанията — „Цуг Индустриал“ АД. Съобщение от Ханс Хофман до Ева Крюгер, с копие до Готфрид Блиц. Относно Проект ТАР.