Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Проверка на системите, завършена — обяви единият от техниците. — Връзка с кулата, потвърдена. Сателитна връзка, установена. Видео, работи.

— Прието. — Пилотът запали двигателя.

Контролният пулт светна в зелено. Единственият турбореактивен двигател завъртя и плавно увеличи оборотите, докато се подготвяше за излитане.

Часът беше два след полунощ. Навън бе непрогледен мрак. Високо в планината, където се провеждаше пробният полет, не се виждаше нито една светлинка. Пилотът не отделяше поглед от светещия в зелено екран в средата на таблото, където инфрачервената камера, монтирана на носа на самолета изпращаше картина от пистата. Поглед към света като през лимонадена бутилка.

— Искам разрешение за излитане.

— Разрешение, дадено. Успешен полет. Allahu Akbar. Бог е велик.

Пилотът плъзна щурвала напред. Отпусна спирачката й самолетът бавно потегли по макадамовата настилка. Когато набра скорост, завъртя предния колесник нагоре и самолетът се вдигна във въздуха.

Пилотът погледна показанията на наземния радар. Долината бе оградена от планини, някои от които достигаха височина от четири хиляди метра. Теренът не бе от най-подходящите, но осигуряваше нещо много важно — уединение. Увеличи скоростта и изравни елероните. Самолетът се подчиняваше с лекота и изпълняваше командите му с кратко забавяне. Предприе десен вираж и усети, че се накланя.

— Пристъпвам към изпълнение на Тест 1 — обяви той, след като направи пълна обиколка над долината.

Пилотът насочи поглед към радара. След секунда на екрана му се появи светеща точка. Целта се намираше на шест километра разстояние и приближаваше. Натисна контактния бутон и обозначи светещата точка като „Алфа 1“. Бордовият компютър начерта траекторията до целта.

— Насочвам се към целта. Контакт след две минути и десет секунди.

— Две минути и десет секунди — потвърди Наземен контрол.

Пилотът изправи самолета точно срещу целта. Светещата точка се премести в центъра на монитора. Намираше се само на километър от него и на двеста метра отдолу.

Точно тогава самолетът навлезе в облак. Пилотът загуби видимост. Погледна към втория монитор за инфрачервено наблюдение. Нямаше топлинна индикация. Рязък порив на вятъра насочи носа надолу. Разнесе се предупредителен сигнал. Обзе го паника. Точно като онази нощ в пустинята преди много години. Сякаш отново бе в лапите на хабуб, устремената към небето вихрушка от пясък. Погледът му подскачаше от единия монитор към другия.

Довери се на контролния пулт. Основното правило на пилота.

Помнеше сблъсъка. Подгизналите му от гориво дрехи, втория пилот, обхванат в пламъци, ужасната миризма на горяща плът… Собствената му плът.

Довери се на контролния пулт.

Този път му говореше нечий друг глас, спокоен и уверен. Осланяй се на мен , каза.

Дръпна лоста за управление към себе си и плъзна щурвала напред. Носът се повдигна и самолетът излезе от облака. В нощното небе над него блещукаха звезди. Пулсът му започна да се успокоява, но по гърба му течеше струйка леденостудена пот.

Отново зае позиция зад целта. На разстояние петстотин метра подготви капсулата за изстрелване. Мишената се появи в полезрението му, мержелееща се насреща му като огромен кит. Увеличи скоростта и се приготви да атакува.

Три… Две… Едно…

Самолетът удари целта. Обозначената с „Алфа 1“ на монитора светеща точка изчезна.

— Пряко попадение. Целта е унищожена — обяви наземен контрол. — Тест 1 — успешен.

Чуха се радостните възгласи на екипажа. Този път целта бе компютърна симулация.

Пилотът направи кръг над долината и плавно приземи самолета. Излезе от пилотската кабина, прекоси контролната зала и дръпна завесите на огромния прозорец. Отвън на пистата стоеше „търтеят“, който бе управлявал дистанционно. Група мъже тъкмо започваха да го разглобяват.

Пилотът сведе поглед и Му отправи своята благодарност.

Следващият път всичко щеше да е истинско.

Часовникът показваше 4:41 сутринта, когато Джонатан отби колата и изгаси двигателя. Дъждът плющеше по предното стъкло. В мъглата пред него се издигаше триетажна сграда от камък и теракота.

— Затворено е — констатира Симон. — Няма никого.

Джонатан посочи към един от прозорците на втория етаж, където се виждаха въженца за простиране на пране.

— Управителят на гарата живее горе — поясни той, после протегна длан и попита: — У теб ли е?