Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Но как е възможно? — Ел Барадей огледа насядалите около масата хора. — Ако е така, значи сме претърпели сериозен провал.

— Шаблонна измама — каза Куликов. — Панаирджийска класика. От години съсредоточаваме проучванията си в една насока, докато те тайно работят в друга.

Останалите присъстващи се нареждаха във висшите редици на „секретариата“ — щабът, който управляваше МААЕ. Сред тях бе Онигучи — японец, оглавяващ отдела за Ядрена наука и приложения; Брант — австрийка, единствената жена в групата, която се занимаваше с техническата част; Куликов и накрая — Пеконен, лишен от емоции финландец, който управляваше Защита и сигурност, най-известния отдел на МААЕ.

— Точността на данните е гарантирана — обади се Пеконен. — Сензорът е оборудван с чип от ново поколение, способен да открива сигнатури от гама-лъчи десет пъти по-прецизно от предишния модел.

Ел Барадей не притежаваше голям научен опит, но благодарение на двайсетте години работа в МААЕ във Виена бе добре запознат с основните принципи на ядрената физика. Радиоактивните материали, като уран или плутоний, излъчваха уникални сигнатури. При точното им измерване можеше да се определи на каква възраст е радиоактивният материал и до каква степен е обогатен. Но най-важното — поне според събралата се около масата група — разбираше се за какво щеше да се използва.

В естествената си форма уранът не можеше да предизвика ядрена реакция. Трябваше да се обогати със специален изотоп — уран-235. Най-разпространеният начин за това бе чрез преработка на уранов хексафлуорид в специална, бързо въртяща се стоманена центрофуга. Всеки оборот на центрофугата го обогатяваше все повече и повече. За ускоряване на процеса се използваха свързани една с друга центрофуги, така че газът да „прелива“ от едната в другата. Успешната тактика бе проста — с колкото повече центрофуги разполагаш, толкова по-бързо ще обогатиш урана.

За нуждите на атомните централи радиоактивният минерал се обогатяваше до трийсет процента. При използването му като ядрен материал — способен да предизвика ядрена реакция — бе необходимо да се достигне ниво от деветдесет и три процента. Докладът пред Ел Барадей съобщаваше за сигнатури от гама-лъчи, достигащи поразителните деветдесет и шест процента.

— Пеперудата кръжа над обекта в продължение на седем дни — продължи Пеконен. — За цялото това време успя да ни изпрати хиляди атмосферни измервания. Няма как всички да са били грешни.

— Но тези показатели са прекалено високи — упорстваше Ел Барадей. — Как са успявали да го крият от нас толкова дълго време?

— Новото съоръжение е построено дълбоко под земята и е маскирано като подземен резервоар.

— Щом е толкова добре укрито, как сме успели да го открием?

Пеконен се приведе напред. Русият му перчем ярко контрастираше на фона на червендалестото му лице.

— До нас достигна слух относно местоположението му, благодарение на член от американската делегация в Организацията на обединените нации. Идва от източник по високите етажи в правителството на Иран. Американците са сметнали, че ние бихме могли да го потвърдим или опровергаем. Изпратихме наш екип в съседна държава, на 160 километра южно от въпросното място. Оттам пуснахме пеперудата и незабелязано проведохме наблюдението.

— Всъщност излиза, че сте извършили това без мое одобрение и в пълно нарушение на принципите ни. А именно — да извършваме наблюденията си единствено с разрешението и съдействието на домакините ни.

Пеконен кимна.

— Браво — каза Ел Барадей. — Американците знаят ли вече за тези разкрития?

— Не, сър.

— Нека си остане така. — Ел Барадей огледа насядалите около масата свои сътрудници. — Преди една година стигнахме до заключението, че Иран притежава петстотин центрофуги, достатъчни за обогатяване до шейсет процента на не повече от половин килограм уран. Твърде далеч от нивото, превръщащо го в оръжие. И сега изведнъж — това! Колко точно центрофуги са нужни за достигане на производство от такъв калибър?

— Над петдесет хиляди — отвърна Онигучи от Ядрена наука.

— И откъде биха могли да се снабдят с толкова голямо количество? Тук не става въпрос за щайга крадени I-Pod -и. Говорим за цял самолет, натъпкан с най-стриктно наблюдаваната и контролирана машинария в света.

— Ясно е, че са внесени контрабандно — каза Пеконен.

— Ясно е — повтори Ел Барадей. — Но от кого? Откъде? Разполагам с четиристотин инспектори, чиято работа е да са нащрек точно за такъв тип неща. Допреди пет минути смятах, че са най-добрите в тази област. — Свали очилата си и ги остави на масата. — И така? Какво количество оръжеен уран можем да смятаме, че притежавах в момента?