Кристофър Райх - Правилата на измамата

Пеконен тревожно погледна към председателя.

— Сър, стигнахме до заключението, че Република Иран понастоящем разполага с не по-малко от сто килограма обогатен уран-235.

— Сто? И колко бомби могат да се направят от него?

Финландецът преглътна мъчително.

— Четири. А може би и пет.

Мохамед Ел Барадей отново намести очилата си. Четири, пет… Със същия успех можеше да каже и хиляда.

— Докато не получим независима експертна оценка на тези данни, никой от тук присъстващите няма да коментира въпросните разкрития при никакви обстоятелства.

— Но не трябва ли да споделим с… — започна Мили Брант, австрийката.

— Нито дума — отсече Ел Барадей. — Нито на американците, нито на колегите ни във Виена. Настоявам за пълна дискретност. Последното, от което имаме нужда, е да се случи нещо непредвидено, преди да сме успели да потвърдим разкритията.

— Но, сър, ние сме длъжни да го направим — продължи тя.

— Знам това много добре. Достатъчно ясен ли бях?

Мили Брант кимна в знак на съгласие, ала погледът й казваше друго.

— Срещата е закрита — обяви Ел Барадей и изчака всички да се оттеглят, заслушан в блъскането на вятъра по прозорците.

Измъчван от мислите си, чу как вратата се хлопна и гласовете утихнаха.

Най-после остана сам.

Събра длани и впери поглед в нощното небе. Не беше религиозен човек, но несъзнателно преплете пръсти за молитва. Ако някаква част от доклада излезеше извън тези четири стени, последствията щяха да бъдат незабавни и опустошителни.

— Господ да ни е на помощ. На всички ни — прошепна той. — Чака ни война.

Пилотът завърши стандартната проверка преди полет и прокара ръка по крилата на самолета. Резервоарите за гориво бяха заредени. Антифризът — допълнен. Птицата бе готова да излети. Закрачи по пистата, подритвайки камъчетата върху настилката.

Тази нощ предстоеше последният пробен полет. Задължително бе репетицията да протече по абсолютно същия начин, както и в самия дългоочакван ден. Многократните повторения водеха до прецизност, а прецизността — до успех. Научи това правило по трудния начин. Тялото му носеше белезите на собственото му невежество. Запъти се обратно към самолета, удари два пъти за късмет по крилото и влезе вътре.

Много години изминаха от последната му въздушна бойна мисия. Тогава беше млад, безразсъден хубавец. Пияница и женкар. Странеше от праведния път. Хвърли поглед към отражението си в огледалото. Вече не бе нито млад, нито безразсъден. Бог му бе свидетел, че и от хубостта му нямаше и следа.

Погледнеше ли се, веднага се сещаше… Спомените му за онова изоставено място винаги дебнеха наблизо. Бяха като вечно спотайващо се видение, забулено в огън, страх и чувство за вина. Спомни си онази нощ в пустинята. Приповдигнатото настроение, предчувствието за победа. Увереността, че Бог е на тяхна страна. На страната на правоверните. Гласовете им още отекваха в ушите му. На неговите приятели. Другари. Братя.

Тогава внезапно ги връхлетя хабуб — огромен облак пустинен пясък. Мощната вихрушка помиташе всичко по пътя си. Обгърна ги като плътна пелена, потапяйки ги в хаос и безмилостно опустошение.

Мисията приключи в пламъци. Осем души изгоряха до въглен. Петима други — тежко ранени. Той бе един от тях. Получи изгаряния трета степен, покриващи седемдесет процента от тялото му.

В дните след случилото се — безкрайно дългите дни, изпълнени с болка и съмнения — проумя, че неслучайно е бил пощаден. Даваше му се втори шанс. Белезите щяха да му напомнят, че този втори шанс му е даден от Него. Всевишният му бе отнел физическата хубост, ала в замяна го бе дарил с духовно просветление. Яви му се и му показа пътя. Избра го за свой личен слуга. Миропомаза го. В името на една цел, която беше близо…

Пилотът изгаряше за Всевишния. Живееше единствено за Неговото завръщане.

Събра членовете на екипажа в пилотската кабина. Хванаха се за ръце.

— О, Всемогъщи повелителю, чуй молбите ми и ускори явяването на последния Си довереник — избрания, съвършения и непорочния. Онзи, който ще изпълни този свят със справедливост и покой.

Кръгът се разпадна. Всички заеха местата си.

Пилотът с трепет приближи до контролния пулт. Много неща се бяха променили от последната му бойна мисия. Вместо редица копчета и прибори, пред него имаше шест монитора с плосък екран, излъчващи основните показатели за състоянието на самолета. Седна на пилотското място и се огледа. Ръката му стисна ръчката за управление. Раздвижи пръсти, за да усети по-добре допира.