Кристофър Райх - Правилата на измамата

Когато войниците приключиха гаврата си, застреляха момичетата в стомаха. Някои влязоха в къщата и намериха уискито на баща му. Стояха на терасата, пиеха и се смееха, докато сестрите му една по една се преселваха на оня свят.

Беше само на седем годинки и умираше от страх. Командирът тикна един пистолет в ръката му и го завлече до родителите му. Заставиха ги да коленичат. Командирът стисна ръчичката му в своята, вдигна я и положи кръста на момчето върху спусъка. После се наведе и прошепна в ухото му, че ако иска да живее, трябва да ги застреля. Два изстрела прокънтяха един след друг. Майка му й баща му се строполиха в калта. Момчето бе натиснало спусъка.

След това, без капка колебание или страх, насочи оръжието към себе си.

Оцеля като по чудо.

Впечатлен от тази смела проява на мъжество, командирът взе решение. Вместо да го оставя при труповете на родителите му, сестрите и кучето му — проснати в калта за урок на селяните заради мъдрото им решение да упражнят правото си да гласуват, — командирът отведе момчето със себе си. Хирурзи извадиха куршума, пробил челюстта му. Зъболекари оправиха изпочупените му зъби. След операциите бе записан в частно училище, където се прояви като старателен ученик. За всичко плащаше правителството. Защото се подготвяше един много специален „проект“.

Момчето имаше отлични оценки по всички предмети. Освен майчиния си език, научи френски, английски и немски. В часовете по физкултура се проявяваше като доста пъргав в краката. Странеше от отборните спортове и наблягаше на индивидуалните тренировки по плуване, тенис и бягане.

Командирът го навестяваше всяка седмица. Двамата похапваха сладки и пиеха чай в местната кафе-сладкарница. В началото момчето често се оплакваше от кошмари. Всяка нощ в съня му идваха родителите му и го молеха да пощади живота им. Образите им бяха толкова живи и натрапчиви, че го преследваха и наяве. Командирът го посъветва да не се тревожи, защото всички войници имали подобни кошмари. С времето връзката помежду им укрепна. Момчето започна да се отнася към по-възрастния мъж като към баща, да се привързва към него. Ала кошмарите не изчезнаха.

Появиха се и проблемите му в училище.

Първият от тях бе свързан с общуването. Дали защото не можеше, или защото не искаше, момчето просто отказваше да контактува нормално със съучениците си. Беше вежлив и отзивчив, но… до определена граница. Излъчването му винаги си оставаше ледено. Нямаше приятели, нито пък желание да има. Хранеше се сам. След тренировките на спортната площадка незабавно се прибираше в стаята си, където старателно пишеше домашните си. През почивните дни или играеше тенис с някой от малкото си познати, отказвайки всички покани да ходи където и да било след това, или стоеше в стаята си и се упражняваше за часовете по чужд език.

Всичко това изглеждаше странно, още повече че момчето растеше като привлекателен младеж — имаше фини, добре изразени аристократични черти, почти незабележимо загатващи майчината му индианска кръв. Освен това притежаваше един особен чар, присъщ на естествените лидери. Най-популярните момчета непрекъснато търсеха компанията му, ала той винаги отказваше. Отхвърлените покани доведоха до подигравки. Започнаха да му лепят етикети — странен, смахнат, изрод. Той им отвръщаше със свирепост, твърде необичайна за крехката му възраст. Откри, че е много добър в юмручния бой и му доставяше удоволствие да пребива до кръв противника си. Мълвата плъзна бързо — той бе саможивец и предпочиташе да не го закачат.

Второто провинение — най-сериозното, според училищните схващания — бе нежеланието му да участва в богослужения. Училището изповядваше католическата вяра и за учениците бе задължително да посещават дневните литургии. Момчето заемаше мястото си на църковните пейки, ала нито се молеше, нито пееше химни. Когато коленичеше пред олтара, отказваше да приеме тялото и кръвта на своя бог Исус Христос. Веднъж, когато отецът опита насила да пъхне причастието в устата му, момчето захапа пръстите му до кръв. Тогава учителите забелязаха, че е започнал да изучава езика на предците си по майчина линия, и подразбраха, че изрича молитви към езическо божество на същия този забранен език.

Уведомиха командира за всичко това. Но вместо да се обезсърчи от развитието на своя „проект“, той остана доволен. Имал нужда от личности с пречистено от преструвки съзнание. Особено пък от някого, който по външност и образование притежава всички качества на благороден човек. Мъж, който с лекота би могъл да се движи из най-високите кръгове на обществото и да бъде канен на най-недостъпните им събирания.