Кристофър Райх: Правилата на измамата

— Обучени сме да стреляме веднага щом видим оръжие — обади се Брант.

Фон Даникен пристъпи напред. Усещаше тялото си като вцепенено. Мозъкът му отказваше да приеме за истина това, което очите му виждаха.

Мъртвецът беше Филип Палумбо.

— Какво друго знаеш за „търтея“? — попита Фон Даникен, когато се върна в командния център.

— Екипът се състои най-малко от шест души — обясни Ема. — Четирима за сглобяването и двама, които да стоят на пост. Освен тях един авиодиспечер и един пилот. Ще бъдат тежковъоръжени.

Фон Даникен се приближи до прозореца и погледна към върха на хълма. Познаваше района — горист склон, съхранил останките от древните каменни стени на цитаделата, опасваща някога Цюрих. Докато очите му се опитваха да привикнат към тъмнината, от летището излетя самолет. Вдигна се във въздуха, наклони се силно надясно и прелетя точно над въпросното място. Той погледна надолу към улицата. Хората на Брант се точеха един по един от къщата. Нямаше време да ги чакат, докато се организират отново.

— Докарай колата — нареди Фон Даникен на Харденберг. После се обърна се към Миер: — Готов ли си с онази справка за полетите, която ти поръчах?

Миер измъкна комплект документи от сакото си. Фон Даникен заби поглед в разписанието на полетите. Пристигащ в 08:05 часа. Полет 863 на „Ел Ал“ от Тел Авив. Погледна часовника си. Беше 07:30. Обърна се към Ема:

— Какво друго можеш да ми кажеш?

— Има два маршрута до къщата — отвърна тя. — Единият е по пътя, който ще служи за писта. Другият води към задния двор. Предлагам да се разделим на две групи. Аз ще тръгна по първия.

Фон Даникен се загледа в дръзката, самоуверена жена пред себе си, която си позволяваше да му дава заповеди в собствената му държава. Преглътна отговора, подхождащ повече на някой младок, а не на главен инспектор.

— Добре. Имаш ли нужда от оръжие?

Ема кимна към Джонатан.

— Само за него. — Изчака, докато Фон Даникен снабди съпруга й с пистолет и два резервни пълнителя, и продължи: — Около къщата ще има мъже на пост. Приближете се колкото се може по-близо и ги изненадайте с прожекторите и сирените. Това ще ги изплаши. След нападението в къщата клопка едва ли очакват някого.

— Кой стои зад всичко това? Остин ли? — попита Фон Даникен.

Ема замълча.

— Можеш ли да говориш с него? — продължи той. — Ще те послуша ли, ако му кажеш, че сме обсадили двора?

— Не — отвърна тя. — Той се вслушва само в един глас.

— Какво значи това?

— Няма да прекрати започнатото. Не и този път.

Фон Даникен се свърза по радиостанцията с капитана на щурмовия отряд и му даде инструкции да доведе екипа си възможно най-бързо по задния маршрут към Ленкщрасе и да има готовност за престрелка.

Харденберг спря пред командния център бяла полицейска патрулна кола „Ауди“. Фон Даникен отвори вратата.

— С кола ли сте? — попита той Ема Рансъм.

— Паркирали сме на пътя отзад — отвърна тя.

— Късмет тогава.

Фон Даникен се настани на задната седалка. Курт Миер, стиснал с две ръце автомат „Хеклер & Кох“, седна отпред до шофьора.

— Да ти призная, отдавна не съм стрелял с такъв — каза той.

— Колко отдавна? — попита Фон Даникен.

— Никога.

— Дай ми го.

Миер подаде автомата на Фон Даникен. Той го зареди и го настрои на автоматична стрелба.

— Прицелваш се и натискаш спусъка. Няма начин да не улучиш. Само гледай да не е някой от нашите.

Миер пое автомата и го подпря в скута си.

— Вкарай Ленкщрасе в навигацията — нареди Фон Даникен, след като потеглиха.

Харденберг въведе адреса в системата за сателитна навигация на автомобила. На екрана се появи карта. Ленкщрасе представляваше права като линия улица, граничеща с градския парк. Въпросната къща се намираше в северния й край точно преди да завие към дъното на парка.

— Мини отзад — каза Фон Даникен.

Колата се движеше по улиците на Глатбруг. Излезе на магистралата и след това пое нагоре по криволичещите завои на стръмния хълм. Фон Даникен набра номера на летището. Чака четири минути, докато го свържат с кулата. Представи се.

— Как се движи полет 863 на „Ел Ал“?

— Ще кацне двайсет минути по рано, в 07:45 часа — отговори диспечерът.

Фон Даникен погледна часовника на таблото.

— Свържете се с пилота и му кажете да отложи кацането. Имаме потвърдена заплаха, отнасяща се до този самолет.

— Намира се на шейсет километра от летището и е започнал заход за кацане. Не са докладвали за проблеми. Сигурен ли сте?