Кристофър Райх: Правилата на измамата

— Шестнайсет минути до приземяването — обади се вторият пилот.

Цукерман потисна една прозявка. Поредният спокоен полет, както винаги. Погледна часовника си — петнайсет минути до кацане — и хвърли поглед към помощник-пилота.

— Е, Бени — каза той. — Какво смяташ да хапнем за вечеря? Виенски шницел или Фондю?

— „Ел Ал“ 863, тук е Въздушен контрол, Цюрих. Извънредно положение. Код 33. Отклонете се към „Базел-Мулхаус“, курс две-седем-девет. Вдигнете се на височина девет хиляди метра. Препоръчително е да действате максимално бързо.

Код 33. Нападение „земя-въздух“.

— Прието. Код 33. „Ел Ал“ 863 поема по курс две-седем-девет. Качваме се на девет хиляди метра. Имате ли радарен контакт с този дявол?

— Не, „Ел Ал“ 863. Нямаме радарен контакт засега.

— Благодаря, Цюрих.

Ели Цукерман затегна раменните си колани и тревожно погледна втория пилот. Стисна здраво лоста за управление на елеваторите, направи остър вираж наляво и плъзна щурвала напред. Самолетът пое нагоре.

Време беше да провери какво умее това бебче.

— Махди, всички системи светят в зелено. Имаш разрешение за излитане. Нека Бог бъде с теб.

Генерал-майор Джон Остин включи двигателя.

Оборотите на турбовитловия реактивен „Уилямс“ плавно се покачиха. Освободи спирачката и „търтеят“ тръгна надолу по пистата.

До слуха му достигна пукотевица. На екрана отляво пробягаха искри. Не, не искри, а изстрели от оръжията на хората му. В слушалките му се обади глас:

— Полиция.

— Дръжте ги настрана.

Остин пусна в действие дросела и „търтеят“ продължи надолу по пистата. Усети прилив на гордост и задоволство. Най-после. Предстоеше му да изпълни поверената му мисия. Израел, законният собственик на Свещената земя, се подготвяше за атака. Иран, от своя страна, бе достойно въоръжен. Силите на Гог и Магог 15 15 Войнствено настроени варварски племена (библ.). — Б.пр. се стягаха за битка в долината Армагедон.

В съзнанието си ясно виждаше как ще се развие конфликтът, точно според плана на Бог.

Израелската бомбена офанзива щеше да претърпи провал.

Иран щеше да отвърне на удара със своите крилати ракети КН-55. Лично той бе посредничил при покупката им. Ядрените оръжия с бойни глави от по десет килотона заряд щяха да паднат върху Тел Авив, но не и върху Йерусалим. Божията сила щеше да предпази най-свещения от градовете Си. Американците, съответно, щяха да нападнат Иран. Фундаменталистката ислямска република щеше да изчезне от лицето на земята.

Всичко бе готово за Божието завръщане и за Екстаза, който щеше да го последва.

Остин заглуши досадния шум от престрелката и се съсредоточи върху екрана пред себе си. Дърветата профучаваха от двете му страни с нарастваща скорост. Проблясващите светлинки по ръбовете на пистата се сляха в непрекъснати линии. Скоростомерът показваше сто възела… сто и десет… плъзна лоста назад. Носът започна да се изправя нагоре…

И тогава ги видя. Автомобилни фарове, насочени право към „търтея“. Колата се движеше по пистата, там, където изобщо не й беше мястото.

Сграбчи лоста и го издърпа назад, като едновременно с това натисна дросела.

— Излитай!

— Чу ли това? — тревожно попита Джонатан.

Ема напрегнато го изгледа.

— Кое?

Той отвори прозореца си и подаде глава навън.

— Не съм сигурен, но… — Във въздуха се разнесе шумно пукане, после още едно. Като тенекиения звук от детските пистолетчета, с които си играеше като малък. — Изстрели. Чуваш ли ги?

Ема отби колата встрани. Бяха преполовили пътя до върха. Покрай тях се издигаха вековни дървета, а между стволовете им се виждаха покритите с лишеи каменни останки на крепостната стена. В далечината отекваха изстрели, проблясващи като светулки на Фона на нощното небе.

— Фон Даникен. Тъкмо ще имат с какво да се занимават. — Тя се извърна към него и го погледна право в очите. — Сигурен ли си, че си готов да направиш това?

Джонатан кимна. Бе взел това решение още преди няколко дни.

— Да си сменим местата — предложи Ема. — Ти ще караш. Освен ако знаеш как да използваш оръжие.

Джонатан тръгна да излиза, но се спря и отново я погледна.

— Тъкмо щях да кажа, че ти мразиш оръжия.

— Така е.

Двамата се разминаха покрай предната част на колата, раменете им се докоснаха. Джонатан се настани зад волана и намести седалката според ръста си. Ема затвори вратата и му каза да тръгва. Зае се да пъха куршуми в пълнителя. Направи му впечатление, че вече не изглеждаше толкова самонадеяна. Излъчването й бе загубило онази професионална увереност и дишаше бързо и насечено. Беше точно толкова уплашена, колкото и той.