Кристофър Райх - Правилата на измамата

Тогава настъпи катастрофата.

Единият от хеликоптерите кацна аварийно с повредена хидравлика от същата пясъчна буря. Друг пък обърна по средата на полета и загуби ориентация. Останаха с шест изправни хеликоптера, вместо нужните осем. Нямаше достатъчно място за превозването на всички заложници и мисията бе прекратена.

При излитането на един от хеликоптерите, носещото витло вдигна във въздуха вихрушка от пясък. Пилотът загуби видимост и връхлетя върху самолета на Остин, намиращ се на около петдесет метра встрани. Острието на перката сряза главния жироскоп на херкулеса, хеликоптерът загуби равновесие и рухна върху самолета. Последва мощна експлозия.

Остин помнеше удара и неволно обзелото го раздразнение. Какво, по дяволите, пак не е наред? — се бе зачудил. Последва ослепителен блясък и за част от секундата пламъците го погълнаха. Закопчан с колана към седалката си, Остин усещаше миризмата на собствената си горяща плът и не спираше да повтаря: „Мъртъв съм, мъртъв съм“.

Ала не беше. Разкопча колана си и успя да се измъкне от огнения ад. Косата му гореше, пилотската му униформа — също. Цялото му тяло бе погълнато от пламъци.

Неколцина от войниците го повалиха на земята и започнаха да го търкалят по грубия пустинен пясък, за да потушат огъня.

Дойде на себе си в хеликоптера на път към американския самолетоносач. Над него се бе надвесил военен санитар от флота. Остин се протегна и стисна кръста, който висеше от врата му. По ръката му пробяга разтърсващото усещане на избавлението и проникна до всяка точка от тялото му. Потъна в светлина. Но не от горещите пламъци, а светлината на изцелението. Точно в този момент Го видя. Видя Бог, Спасителя. Чу всяка Негова дума и обеща да Му се подчинява. Вече знаеше, че ще оцелее. Беше му възложена мисия и той щеше да я изпълни…

Той, Джон Остин, който не беше стъпвал в църква от първото си причастие на тринайсетгодишна възраст; поклонник на чашката; женкар, презиращ свещените обети на брака; комарджия, който редовно споменаваше божието име напразно; езичник в пълния смисъл на думата… Точно той бе избран да възвести Второто пришествие на неговия Бог, Исус Христос.

Остин направи стандартната предполетна проверка — елерони, задкрилки, масло, антифриз… Камерата на носа работеше. На екрана се виждаше улицата пред къщата. От двете страни на пистата светеха две редици от лампички, служещи за гранични маркери.

Натисна щурвала и „търтеят“ се придвижи напред.

Махди 14 14 „Воден от бога“ (ар.). Пратеник на Аллах, който според мюсюлманската религия, ще се яви преди края на света, за да спаси праведниците и да довърши делото на Мохамед. — Б.пр. бе готов за полет.

Под прикритието на дантелените завеси в командния център, Фон Даникен вдигна бинокъла пред очите си и огледа жилището. Закупеният от Екселсиор Тръст имот се намираше на Холцвегщрасе 33. Беше здрава, двуетажна къща, проектирана без капка въображение. Приличаше на циментова кутия със сив покрив заобиколена от градина. На втория етаж стърчеше един балкон.

Това, което предизвика интереса на Фон Даникен обаче бе улицата отпред. Прав, равен път, почистен от снега, дълъг около петстотин метра. Идеален за писта…

Премести бинокъла наляво. В ъгъла на двора стърчеше самотна барака. Не изглеждаше достатъчно голяма да приюти „търтея“, но според генерал Шабер, машината се сглобявала лесно. Иначе къщата изглеждаше необитаема и не будеше подозрение.

Оградата на летището се намираше едва на десетина метра от имота. Единият й край се изкачваше по лек наклон, после завиваше и продължаваше три километра все направо, покрай гъста борова гора. В другата посока оградата пресичаше широка, побеляла от сняг ливада. Отвъд нея се простираше голяма бетонна площадка, осветена от мощни прожектори — южната страна на летище „Цюрих“.

Там някъде тъкмо излиташе самолет. Шумът ставаше все по-силен с приближаването му. Само след секунди мощният тътен на двигателите му заглуши всички останали звуци.

Фон Даникен насочи бинокъла отново към трапезарията.

— Избирали са внимателно мястото. Няма съседи. Добра видимост към летището.

— Не само към летището — добави нисък набит мъж с къдрава черна коса и тънък, като изписан с молив мустак. Казваше се Майкъл Брант. Капитан от специалния щурмови отряд на полицейското управление в Цюрих. Точно той щеше да разбие входната врата, когато настъпеше моментът за атака. — Ще могат да ни видят, когато се приближим на сто метра от къщата. Колко души са вътре, според теб?