Кристофър Райх - Правилата на измамата

— Министърът на отбраната е издал разпореждане за поставяне на ракетни установки „Стингър“ около летищата в Цюрих и Женева. Това, за съжаление, може да стане не по-рано от утре сутрин.

Фон Даникен премълча коментара на генерала, отговорен за въздушната отбрана: Проблемът е, че съществува опасност ракетите „Стингър“ да свалят както „търтея“, така и пътническия самолет.

— Съжалявам, Маркус, но съм с вързани ръце. Ако случайно успееш да се свържеш с президента, обади ми се незабавно. Междувременно ще пусна предупредителен сигнал до швейцарската служба за въздушен контрол. Пожелавам ти късмет — въздъхна директорът.

— Благодаря.

Фон Даникен затвори телефона.

Върху две от бюрата бяха разтворени карти на Цюрих и Женева. Миер стоеше до картата на Цюрих и очертаваше с писалка участъци за претърсване в района около всяко летище.

Фон Даникен се приближи и се надвеси над картите.

— Колко полицаи работят по случая?

— Петдесет и два екипа около летище „Цюрих“ и само трийсет и пет в района на Женева. Обикалят от врата на врата и разпитват дали някой не е забелязал наоколо да се мотае черен или бял микробус…

Фон Даникен потисна гнева си. Общият брой на въоръжените сили в двата най-големи града в страната надхвърляше десет хиляди. Сто и седемдесет души си беше обидно нисък процент за такава сериозна операция.

— Толкова се съгласиха да ни отпуснат — обясни Миер. — Марти е член на Федералния съвет и министър на правосъдието. Знаят какво е отношението му към този случай.

— Така ли? Отношението на Марти обаче вече е коренно различно. Ще се наложи да се обадим и да изискаме още хора.

Фон Даникен огледа внимателно картите. Четири района — или gemeindes — заобикаляха летище „Цюрих“. Глатбруг, Опфикон, Оерликон и Клотен, с население от общо десет хиляди жители, обитаващи около осем хиляди къщи и апартаменти. Миер беше оцветил проверените вече квартали с розов маркер. Получи се малко парченце с форма на пай, което заемаше едва десет процента от целия участък.

— Е? — попита Фон Даникен. — Какви са последните новини?

— Десетина души са видели черен микробус, който впоследствие неизменно се оказва собственост на съседа им. Нищо подозрително. Обичайните неща — на един му надничали през прозореца посред нощ, на друг му източили горивото от колата, двама пияни младежи, които пеели шумно… Нито следа от терористи с „търтей“ по последна дума на техниката.

— Никой не е забелязал безпилотно летателно устройство с осем метра размах на крилете да минава по улицата пред къщата му, а?

— Никой — отвърна Миер.

Фон Даникен приседна на ръба на едно от бюрата.

— А Марти? Ще си получи ли заслуженото? — попита Миер.

Фон Даникен поклати глава. Оказваше се, че Марти изобщо нямаше да види стените на затвора от вътрешната им страна. С предоставянето на клиентска кореспонденция на вниманието на Фон Даникен, Тоби Тингели бе нарушил строгия швейцарски закон за банковата тайна. Копия от месечните преводи от министерството на отбраната на Съединените щати по сметката на Марти никога нямаше да бъдат приети за разглеждане в съда. Фон Даникен, съответно, нямаше как да получи разпореждане за обиск на територията на ЦИАД без показания под клетва, дадени от Марти пред съдия-следовател, за износа на контрабандни стоки, практикуван от компанията. Марти нямаше да запази поста си в правителството, но цялата история щеше да се потули и напускането му щеше да бъде представено като подаване на оставка по здравословни причини или друга подобна лъжа.

— Значи ще се измъкне сух — каза Миер.

Фон Даникен вдигна рамене.

— Сигурен съм, че двамата с теб ще успеем да измислим нещичко, което да направи слизането му по стълбата интересно.

— Това би ми доставило неописуемо удоволствие.

Фон Даникен си наля чаша кафе и се настани зад бюрото си. Не можеше да изкара от главата си мисълта за месечните възнаграждения, изплащани на Марти от американците. Експортни лицензи. Стоки с възможна двойна употреба. Намирисваше на нагласена работа. Но от кой край? Какъв е смисълът да пъхаш в ръцете на собствения си враг толкова опасни играчки?

Допи кафето си и набра номера на Филип Палумбо. Нямаше търпение да разбере дали неговият човек в ЦРУ бе успял да изрови някаква информация за убиеца на Ламерс и — както потвърждаваха последните медицински доклади — също и на Готфрид Блиц, известен още като Махмуд Китаб. Включи се гласова поща. Фон Даникен остави името и номера си, но не спомена и дума относно повода за обаждането си. Палумбо щеше да се сети.