Стивън Уотсън - Преди да заспя

Не мога да чакам повече. Време е. Трябва да спя. Имам отделна стая, тъй че не е нужно да се съобразявам със строгите правила на болницата, но се чувствам изтощена, очите ми се затварят.

Бях говорила с Бен часове наред. Или така ми се струва, може да са били няколко минути. Каза ми, че е взел самолета веднага щом са му се обадили от полицията.

— От полицията ли?

— Да. Когато установили, че не живееш с човека, с когото си била според Уеъринг Хаус, ме потърсили. Не съм сигурен как са ме открили. Предполагам, че са тръгнали от стария ми адрес.

— А ти къде беше?

— Бях в Италия за няколко месеца — каза той. — Имам един проект там. Мислех, че си добре. — Той хвана ръката ми. — Съжалявам.

— Нямало е как да знаеш — казах аз.

Той погледна настрани.

— Аз те напуснах, Криси.

— Зная, всичко зная. Клеър ми каза. Прочетох писмото ти.

— Мислех, че така е най-добре. Смятах, че това ще ми помогне. Както и на теб. И на Адам. Опитах се да подредя живота си. — Той се поколеба, преди да продължи. — Мислех, че това е възможно само ако се разведа с теб. Реших, че така ще се почувствам свободен. Адам не ме подкрепи, макар да му обясних, че ти няма да разбереш и дори не помниш, че сме се оженили.

— Това помогна ли ти? — попитах аз. — Помогна ли ти да подредиш живота си?

Той отново се обърна с лице към мен.

— Няма да те лъжа, Криси. Имах други жени. Не много, но имах. Все пак минаха толкова години. Отначало нищо сериозно, ала преди няколко години срещнах една жена и заживях с нея. Но…

— Но?

Вече не сме заедно. Каза, че не я обичам и че никога няма да престана да обичам теб.

— Права ли беше?

Той замълча и понеже се страхувах от отговора му, побързах да попитам:

— А сега какво ще стане? Утре… утре ще ме върнеш ли в Уеъринг Хаус?

— Не — каза той. — Тя беше права. Не съм преставал да те обичам. Няма да те връщам никъде. Искам утре да си дойдеш у дома.

Сега го гледам. Седи на стол до мен и макар че вече хърка, с клюмнала напред глава, не пуска ръката ми. Виждам само очилата му, белега на бузата му. Синът ми току-що излезе от стаята, за да се обади на приятелката си и да прошепне „лека нощ“ на неродената си дъщеря. Клеър е отвън на паркинга, пуши цигара. Заобиколена съм от най-скъпите ми хора.

По-рано говорих с доктор Наш. Той ми каза, че съм напуснала дома преди около четири месеца, много скоро след като Майк започнал да ме посещава, представяйки се за Бен. Тръгнала съм си доброволно, подписала съм нужните документи. Не могли да ме спрат, дори да са били убедени, че си струва да направят опит. Когато съм напуснала, съм си взела малкото снимки и лични вещи, които все още съм имала.

— Затова снимките са били у Майк — казах. — Моите снимки, на Адам. Затова е имал писмото му до Дядо Коледа, акта му за раждане.

— Да — каза доктор Наш. — Били са при теб в Уеъринг Хаус и са заминали с теб. В някакъв момент Майк сигурно е унищожил всички твои снимки с Бен. Може би още преди да те пуснат от Уеъринг Хаус. Там има голямо текучество и не всички служители са знаели как изглежда Бен.

— Но как Майк се е добрал до снимките?

— Били са в албум в едно чекмедже в стаята ти. Не е било трудно да вземе снимките от него, когато е започнал да те посещава. Може дори да е мушнал вътре снимки на двама ви от времето, когато… ами когато сте се срещали преди години. Служителите в Уеъринг Хаус са видели с очите си, че мъжът, който те посещава, е същият, който присъства в албума ти.

— Значи Майк е взел снимките, когато ме е прибрал, и ги е скрил в метална кутия. После е измислил пожара, за да ми обясни защо са толкова малко.

— Да — отвърна той.

Изглеждаше уморен и гузен. Почудих се дали обвинява себе си за част от случилото се; надявах се да не е така. В крайна сметка той ми бе помогнал. Беше ме спасил. Без него…

Не искам да гадая къде щях да съм.

— Как ме откри? — попитах.

Той ми обясни, че Клеър не можела да си намери място от тревога след разговора ни, но все пак изчакала да й се обадя на следващия ден.

— Този мъж… Майк… трябва да е изрязал страниците от дневника ти същата вечер. Ето защо, когато ми го даде във вторник, не си заподозряла, че нещо не е наред, както и аз не заподозрях. Като не получила чаканото обаждане, Клеър ти звъннала, но разполагала само с номера на телефона, който аз бях ти дал, а Майк и него бил взел. Логично е да предположим, че от известно време е четял дневника ти. В Уеъринг Хаус разполагали само с един номер, който предполагали, че е на Бен, но всъщност това бил телефонът на Майк. Тя се озовала в задънена улица.