Нелсън Демил - На север

Легнах върху рогозка татами в една тиха стая. От тонколоните се носеше лека приятна музика. Донесоха ми чаша саке.

На третата чаша се чувствах малко замаян, от тонколоните се носеше „Нощи в бял сатен“ и отново беше 1972-ра — пушех дълга дебела цигара с марихуана в дома на една жена на улица „Ту До“ недалеч от тук, тя лежеше до мен с канабисова усмивка на уста, двамата си предавахме цигарата и дългата й копринена коса милваше рамото ми.

Само че после жената започна да избледнява и осъзнах, че изпитвам носталгия към миналото — вече не бях млад, но бях прекарал част от младостта си на това място, което за мен бе замръзнало във времето. И докато мястото оставаше замръзнало във времето, същото се отнасяше за младостта ми.

Сигурно съм се унесъл, защото някой леко ме разтърси за рамото и ми каза, че имам съобщение, което всъщност се оказа часът за масаж.

На рецепцията във фитнес клуба ме упътиха към стая „С“. Вътре имаше маса за масаж, покрита с чист бял чаршаф. Съблякох си халата, изух налъмите и легнах на масата по хавлия, като се протягах и прозявах.

Вратата се отвори и влезе привлекателна млада жена с къса бяла пола и бяла блуза без ръкави. Усмихна се и каза:

— Здравейте.

И без повече приказки ми даде знак да се обърна по корем, разхлаби хавлията на кръста ми и се качи на масата до мен.

Беше прекалено силна за толкова дребна жена и раздвижи всяка кост и става в тялото ми. Хвана се за един лост на тавана и с боси крака стъпи върху гърба и задника ми, като впиваше пръсти в мускулите ми.

На стените имаше огледала, но това не ми се стори прекалено необичайно, макар да забелязах, че с момичето може да се наблюдаваме в огледалата и че тя постоянно е усмихната.

Накрая виетнамката ме обърна по гръб и някак бях успял да остана без хавлия. Тя бе застанала на колене между краката ми и посочи мястото, което все още не беше масажирала. Имах чувството, че класическата част от масажа е приключила.

— Десет долара — каза момичето. — Съгласен?

— Хмм…

Момичето се усмихна и кимна окуражаващо.

— Е?

Хотелът заслужаваше още една звезда.

Като оставим моралните съображения настрани, в главата ми изскочиха думите „сексуален капан“. Тъкмо от това се нуждаех — полковник Манг да се втурне през вратата и да заснеме на видео как ми духат в стаята за масаж на хотел „Рекс“.

Надигнах се, огледах новата си приятелка и казах:

— Съжалявам, но не мога.

Тя се нацупи.

— Да, да.

— Не, не. Трябва да си вървя. — Смъкнах се от масата и стъпих в налъмите.

Госпожица Масаж седна и намусено ме проследи с поглед. Свалих халата от закачалката.

— Страхотен масаж. Ще ти дам голям бакшиш. Биет?

Тя продължаваше да се цупи.

Облякох си халата, излязох от стаята и отидох на рецепцията, където подписах сметката за десетдоларов масаж и прибавих още десетачка бакшиш. Служителката се усмихна и попита:

— Добре ли се чувствате сега?

— Отлично. — Щях да се чувствам още по-гот, ако бях накарал КСО да ми плати свирката.

Така или иначе, след тази кратка югоизточноазиатска интерлюдия се върнах в съблекалнята, облякох се и излязох от фитнес клуба. Разбирах, че полковник Манг не участва в сделката. Спомних си, че „Ем“ никога не инструктираше Джеймс Бонд да се пази от сексуални капани. От друга страна, американците, особено ФБР, са абсолютни пуритани по отношение на секса по време на работа. Може би трябваше да премина на служба в някое чуждестранно разузнаване. Искам да кажа, и без това вече страхотно се забавлявах.

Прибрах се в стаята си, взех си студена кола и се строполих на креслото. Докато си пиех колата, пред затворените ми очи се появи образът на Синтия. Взираше се в мен така, като че ли съм направил нещо лошо. По принцип съм моногамен, обаче има моменти, които подлагат на изпитание мъжката душа.

Та така, седях си в стаята и мислех какво да облека за срещата в седем часа в ресторанта на покрива.

После забелязах нещо. До таблата на леглото, близо до възглавницата, видях преспапието.

Качих се с асансьора в ресторанта на покрива и се озовах в голяма зала с бар и коктейлна. Господин Конуей не беше посочил конкретно къде да се срещна със свръзката си — „колкото е по-неподготвено, толкова по-неподготвено ще изглежда“. Добре де. Обаче ресторантът бе огромен и през стъклената стена виждах многобройни маси, изнесени на самия покрив.

Огледах бара и коктейлната, после излязох навън и метрдотелът ме попита на английски дали съм сам. Потвърдих и той ме отведе на малка маса. Обслужващият персонал по цял свят се обръща към мен на английски още преди да съм си отворил устата. Може да е заради стила ми на обличане. Тази вечер носех син блейзър, жълта спортна риза, панталон цвят каки и мокасини без чорапи.