Нелсън Демил - На север

Зад приближаващия се полковник Манг бе моят боинг 747 на „Ер Франс“, все още с всички стълбички, и виждах, че се качват последните пътници. Стюардесата си гледаше часовника. Полковник Манг спря до електрокара и ме попита:

— Къде отивате, господин Бренър?

— Прибирам се у дома, господин полковник. И вие би трябвало да направите същото.

— Нима? Как мина дипломатическият ви прием? Запознахте ли се с вицепрезидента си?

— Да.

— Той зарадва ли ви се?

— Да. Разказахме си случки от войната.

Видях, че неземният екип се готви да изтегли стълбите.

— С удоволствие бих си побъбрил с вас, но ще си изпусна самолета — казах аз. — Бихте ли ме извинили?

— Наредил съм да ви изчакат.

— Не ми изглежда така.

— Къде е госпожица Уебър?

— Ще остане още малко. Тук й харесва.

— Нима? Ами на вас? Харесва ли ви тук?

— Изпитвам смесени чувства.

— Аха. Раздялата ви с госпожица Уебър тъжна ли беше?

— Не толкова щастлива, колкото ще е нашата с вас. И между другото, тя си иска изсниманите ленти.

— Може би ще ги получи. Първо трябва да видя какво сте снимали.

— Като стана дума за това, ако пратите ония снимки от остров Пирамид дори само на още един човек, ще се разкайвате.

— Заплашвате ли ме?

— Казвам ви.

— Господин Станли не ги ли хареса?

Нямах намерение да му доставя удоволствието да му отговоря.

— Добре, благодаря, че ме изпратихте — казах аз. — Трябва да тръгвам.

— След малко. Е, смятате ли, че този Блейк ще е новият ви президент?

Отвърнах на въпроса му с въпрос.

— А вие как смятате?

— Снощи проведох интересен разговор с Тран Ван Вин. Трябва да си помисля за това.

— Помислете си. — Видях, че наземният екип ме гледа.

— Имате дипломатически пропуск и дори не го споменахте — отбеляза Манг.

— За да се кача на този самолет, не ми трябва нищо друго, освен билет.

— Може би ви е приятна моята компания.

— Не ми е приятна. Но сте ми интересен.

Спогледахме се и за пръв път, откакто имах нещастието да го познавам, не зърнах злоба в очите му.

— Имам нещо за вас — рече той, бръкна в дипломатическото си куфарче и ми подаде преспапието. Взех го и се загледах в снега, който се сипеше върху Стената.

— Ще си получите другите лични вещи чрез посолството. Не взимам нищо чуждо.

Не отговорих.

— Ние с вас, господин Бренър, никога няма да станем приятели, но ще ви кажа, че уважавам вашата смелост. И единствено поради тази причина ви пожелавам лек път.

Подадох му преспапието.

— За спомен от мен.

— Много любезно от ваша страна. Ще се видим ли някога?

— Би трябвало да се надявате да не се видим никога.

— Вие също.

— Не насилвайте тази страна, господин полковник. Народът достатъчно е страдал.

Той не отговори и каза нещо на шофьора, който потегли към самолета.

Когато стигнахме при стълбичката, се обърнах, обаче полковник Манг го нямаше.

Погледнах към бялата врата на дипломатическата чакалня и видях, че Сюзан в нефритенозелената си рокля ме гледа. Тя ми махна с ръка и аз й отговорих.

Свършваше третият ми мандат във Виетнам и отново си отивах у дома жив и здрав.

Качих се по стълбичката. Стюардесата взе билета ми, погледна го и каза с приятен френски акцент:

— А, господин Бренър, очаквахме ви.

— Ето ме. — Обърнах се и както бях направил преди много години, отправих поглед към оризищата и селата, които и сега, също като някога, видях със замъглени очи.

Отново погледнах към вратата, където бях зърнал Сюзан, и тя все още стоеше там.

Пак си махнахме. За последен път я погледнах, обърнах се и влязох в самолета.

Пътуването до дома никога не е пряк път — всъщност винаги е заобиколно и по някое време откриваме, че самото пътуване е по-важно от целта и че хората, които срещаме, завинаги ще са спътници на нашите спомени.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6411

Издание:

Нелсън Демил. На север

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2002

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Линче Шопова

ISBN: 954-585-372-7

Жорж Брак (1882–1963) — френски художник. — Б.пр.

Остров в Карибско море. — Б.пр.

Колкото повече се променя нещо, толкова повече остава същото (фр.). — Б.пр.

Во Нгуен Гиап (р. 1911) — северновиетнамски висш военен и партиен функционер. — Б.пр.

Силно токсичен хербицид, използван като химическо оръжие. — Б.пр.