Нелсън Демил - На север

Сюзан го стрелна с поглед, какъвто той сигурно вече бе виждал.

— Я не ми говори с този тон.

Бил промени тона си.

— Сюзан, може ли да ни опишеш мястото, където са скрити личните вещи на лейтенант Хайнс?

— По-късно.

— Сюзан…

Джон Игън го прекъсна и се обърна към мен.

— Да не би да укриваш доказателства за престъпление?

— Не, само ги скрих.

— Защо?

— Намираме се във вражеска страна, Джон. Скрих доказателствата на сигурно място.

— Което сега ще ни разкриеш.

— Защо? Вие ги смятате за маловажни. Не се безпокойте за тях.

Той не обърна внимание на думите ми и повтори:

— Ще ни кажеш къде си ги скрил.

— Защо? Какъв си ти?

Игън погледна Карл и той каза:

— Заповядвам ти, Пол.

— Добре. По-късно ще ти кажа. Насаме.

Карл се зарадва, че е единственият, който е в състояние да ми нарежда, и още повече че само той ще разполага с важна информация.

— Добре — отвърна той. — Ще поговорим по-късно.

Всички трябваше да се задоволят с това и полковник Гудман продължи нататък.

— Вие, полковник Хелман, сте опитен професионален следовател. Какво е мнението ви за тези доказателства? Ще препоръчате ли ново разследване? Или повдигане на обвинение? Или може би прекратяване на следствието?

Карл подръпна долната си устна, после отговори:

— Трябва да отчетем изтеклото време и характера на свидетеля. Той може да изглежда сигурен и надежден, но аз не бих го призовал в съда, освен ако показанията му не се подкрепят с още доказателства… а единственото споменато досега сериозно веществено доказателство, войсковият наряден списък, просто не е достатъчно. Ако аз водех следствието, на този етап щях да го прекратя.

— Това не е вярно, Карл, и ти го знаеш — възразих аз. — На този етап от следствието правиш единственото, което можеш да направиш. Разпитваш заподозрения.

Джон Игън рязко се намеси.

— Това няма да го бъде, нито тук, нито никъде. — Той плъзна поглед по присъстващите и ни напомни: — Отклоняваме се от най-важното. Този… този проблем може да съсипе живота и политическата кариера на един достоен човек, многократно награждаван ветеран, съпруг, баща и всеотдаен общественик. Американският народ няма нужда от повече скандали или лов на вещици. Има и международни съображения. Според мен всичко това не е достойно за по-нататъшно обсъждане.

Полковник Гудман се замисли за миг.

— Бих искал да зная какви са намеренията на всеки от нас, тоест на хората, които разполагаме с тази информация. Джон?

— Ще я забравя и тази среща изобщо не се е състояла.

— Бил?

— Ще я забравя.

— Полковник Хелман? Всъщност вие водите следствието, нали?

— Следствието не беше официално и никога няма да е — отвърна Карл Хелман. — Смятайте делото за унищожено.

Стори ми се, че чух облекчена въздишка. Полковник Гудман ме погледна.

— Пол?

— Искам да се срещна със заподозрения.

Военният аташе понечи да каже нещо, после се отказа и се обърна към Сюзан.

— Госпожице Уебър?

— Нямам абсолютно никакъв опит в юридическите или криминални въпроси и не зная на какви изисквания отговарят убедителните или косвените доказателства, надеждните или несигурните свидетели. Но зная, че капитан от армията на Съединените щати е извършил четири убийства и грабеж и че единственият капитан, който може да ги е извършил, се намира в гостната на втория етаж. Здравият разум налага да поговорим с него. Той може би ще е в състояние да ни каже къде е бил в съответния ден. Възможно е да е бил в отпуска, в болницата или в компанията на десетина души. Трябва да се поразровите малко по-надълбоко и може би ще останете доволни от откритията си или ще установите, че се налага да се разровите още по-надълбоко.

Отново настана дълго мълчание. Накрая го прекъснах.

— Вижте, самият аз не съм убеден, че Едуард Блейк е убиец. Може би дори ми се иска да се убедя в противното. Сюзан има право. Нищо няма да изгубим, ако поговорим с него.

— Значи искаш да се кача горе и да измъкна вицепрезидента на Съединените щати от леглото, за да слезе тук и да отговори на въпросите ти за вероятното си участие в убийство, така ли? — попита Игън.

— Защо не?

— Защото ако бях на негово място, щях да те пратя на майната ти.

— Много пъти са ме пращали там, Джон. В такива случаи взимам призовка.

— Да не си се побъркал?

— На този въпрос може да ти отговори Карл.

Игън не си направи труда да го попита.

— Виж, щом искаш да я караме по закона, тук нямаш никакво право да разпитваш никого и в никакъв случай вицепрезидента.